вторник, 15 август 2017 г.

summer

Уморих се от въпроса "Как е лятото?"

Лятото ми е кафе в хартиени чаши и миризмата на пресен хляб. Странични погледи към едни и същи непознати и непрестанното избутване на проблемите назад в ума ми. Лятото ми е "вземи каквото си поискаш." Лятото ми е отчаяно търсене на някакво предизвикателство. Чакането на петъците. Лятото ми е пълна емоционална апатия през седмицата и фойерверки от нервност, пеперуди в стомаха, през уикенда. Синини на места, на които не помня да съм се удряла. Лятото ми е звуци от зле настроени струни. Изгорели кибритени клечки. Споделени цигарени сънища. Лятото ми е айрян "Олимпус" защото само той е с правилната консистенция и съдържание на сол (много сол!). През лятото ми няма време да поглеждам към часовника през пет минути, броя си времето наум. Връзката с интернет е жизненоважна, защото е единствената такава. Музиката е още по-важна, защото само тя ми принадлежи. През лятото ми няма време за огледало, за снимки, за мили думи, за списъци, за спомени, за писане, за четене. Лятото ми е смятане отзад напред и внимавай! да не объркаш десетичната запетайка. Не е такова, каквото си го представях, дори не е такова, каквото си го направих. Лятото ми е усилие. Цената по едно цяло и две, понякога на втора. Лятото ми е струпаните проблеми назад в ума ми и подсъзнателното намиране на решенията им. Спойлер: решенията осакатяват съня ми. Лятото ми не е морска сол или борови иглички, лятото ми е липи на пет метра една от друга. Равномерното щракане на машинката за етикети. Не усещам температури над 25 градуса. Лятото ми е автобус - там, където мислите ми имат време да се съберат. Лятото ми е колело, което се движи твърде бързо. Лятото ми е "добър ден, това ли е всичко?" и "довиждане, приятна вечер". Почернели пръсти. Броене наум. Косата далеч от очите. Лицето скрито от слънцето. Лятото ми е. Лятото ми не е.

Честно казано всичко, което му липсва на лятото ми, е кафе в порцеланова чаша.