събота, 24 юни 2017 г.

a brief hiatus

Нека се престорим че не са изминали три месеца откакто последно публикувах тук.

Всъщност не. Няма за какво да се преструвам. Ако си бях дала тази "почивка" преди една година, в момента щях да се чувствам ужасно. Щях да се обвинявам, че не съм достатъчно сериозна, да се мразя за това, че постоянно пренебрегвам блога и да си блъскам главата за да измислям нови идеи, които един вид да компенсират отсъствието ми.

Сега обаче съм спокойна и в ума ми няма дори следа от подобни мисли, защото през тези три месеца осъзнах огромната грешка, която правя спрямо всички аспекти на живота ми - не се доверявам на себе си. Не се доверявам на вдъхновението и на мотивацията си. Не се доверявам на естествените им падения и подеми. Продължавам упорито да насилвам креативността си, когато нея просто я няма, защото поставям количеството над качеството на всичко, което правя. През тези три месеца се учих да се оставям на течението. Ако творческото ми настроение изчезне за известно време, просто ще се възползвам от това за да правя други неща - ще уча, ще гледам филми и сериали, ще откривам нова музика, ще започна да правя упражнения и т.н. Рано или късно вдъхновението ще се върне и то с такава сила, че ще изравни везните.

И теорията ми се потвърждава. През последните дни снимах, писах, рисувах а сега пиша и пост. Също така искам да си купя укулеле и да се науча да свиря на него. Вече наизустявам базисните акорди.

За първи път застоят ми не се усети като застой. Може би защото за първи път не си внушавах тази дума. Може би няма такова нещо като застой. Просто различни начини да погледнеш на нещата. И това се отнася за всичко. В това време, в което всеки (аз включително) е обсебен от продуктивност, напредък, графици, срокове и статистики, е чисто и просто непрактично да се оставиш на течението, но може би именно това поражда един "застой" - времето в което ни липсва енергия, желание или нови идеи - тези идеи са заместени от стрес - стрес породен от липса на идеи. Get it? Когато насилваме креативността, тя ни отвръща с дълги периоди на непродуктивност, а когато се чувстваме непродуктивни сме склонни да се превърнем в още по-големи потисници. Себепотисници. За бога, не можеш да контролираш кога ще се чувсташ мотивиран и кога - не. Спри да се опитваш. Break the cycle. Learn to go with the flow. И спри да се сравняваш с другите. Не знаеш какво жертват те за изкуството си или какво ще им се наложи да платят.

Ако можех да се върна една година назад и да си дам съвет, то той би бил следният: Дай си почивка и дори не смей да я наречеш "застой". Изхвърли тази дума от речника си. Как изобщо очакваш да се справяш добре във всеки аспект от живота си, като постоянно се стресираш относно най-малките проблеми? Дай си почивка, дай си известно време, колкото и да е нужно и виж как нещата сами ще се наредят. И какво като не си писала от 2 седмици или си прочела 5 книги от началото на годината? Знаеш ли, ще усетиш липсата на тези неща единствено, когато спреш да мислиш за тях. Тогава няма да имаш друг избор, освен да се върнеш към четенето, писането, рисуването... Защото не правиш тези неща насила, не ги правиш дори по собствено желание. Правиш ги, защото имаш нужда да твориш. Защото си такъв човек.

Как може да те е страх, че изведнъж ще спреш да правиш това, което е част от есенцията ти? То определено не е подвластно на рамките, които се опитваш да му сложиш. Затова просто се освободи от тях и се довери на приливите и отливите. При всички случаи - възползвай се на сто процента. Но не забравяй, че не можеш да повлияеш на Луната.