четвъртък, 31 декември 2015 г.

2015 година в книги



Това време от годината винаги е повод за равносметка. Повод да обърнем поглед назад към изминалите месеци и да си зададем няколко важни въпроса. Какво постигнахме тази година? Променихме ли се? Към по-добро ли? Сбъднахме ли мечтите си? Щастливи ли бяхме? 2015 изпълни ли всичките ни очаквания? А какви са те за 2016? Оставям обаче тези по-лични въпроси и отговорите им за себе си, а тук ще направя равносметка на изминалите дванадесет месеца в книги. Първоначално направих класация, но след това забелязах, че книгите се оказаха точно 12 и реших да ги разпределя по месеци. И така. Ето дванадесетте книги с които завинаги ще помня тази невероятна година!



Януари: "Последният кандидат"
Спомням си колко ентусиазирано си взех последните две книги от поредицата "Лабиринтът" на Джеймс Дашнър в петък след училище и си бях поставила за цел да ги прочета през уикенда. Честно казано не вярвах че ще успея. Въпреки това започнах "В обгорените земи" веднага щом се прибрах и за моя огромна изненада до вечерта я бях свършила (!). Забравила за всякакви обичайни жизнени нужди като хранене и сън, грабнах и третата книга. Шест-седем часа по-късно, вече съботното утро, можех да бъда намерена истерично плачейки в леглото с отворената завършена книга до себе си. Беше wild friday night.


Февруари: "1984"
Споменът ми относно "1984" на Джордж Оруел е как я четох в училище, когато влезна заместващият господин по български и ме видя. Дойде. Взе книгата и я разгледа. След това ме гледа подозрително в продължение на няколко секунди и попита: "Не те ли е страх да четеш тази книга? Аз бях доста по-голям от теб като я четох и беше много страшно." Истина е, че книгата е вероятно най-страшната дистопия, която съм чела, но реакцията и изражението на господина бяха безценни и точно с тях ще запомня "1984". Също ще запомня и как обсъждах книгата на интервюто за "1000 стипендии" и, обзета от притеснение и нерви, казах едни от най-големите глупости, изричани някога (но това вече е съвсем друга тема).


Март: "451 градуса по Фаренхайт"
2015 е годината в която се запознах с Рей Бредбъри чрез "451 градуса по Фаренхайт". 2015, също така, е и годината в която напълно се влюбих в автора и неговите думи, отново чрез същата книга. Стилът му е невероятно красив, философски и все пак близо до най-обикновения читател. Неописуемо удоволствие да се чете негово произведение и съм много щастлива, че онзи ден в библиотеката реших да взема "451 градуса".


Април: "Крес"
Поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър е едно истинско бижу. Обичам тези книги, историята и героите в тях! А "Крес" ми беше любимата! Спомням си, че тогава минавах през един такъв... "труден" период в отношенията ми с приятели и родители, но точно тези три книги успяха да ме разсеят и развеселят. Сега ми остава единствено да чакам издаването на "Winter", която е четвъртата и последна книга от поредицата.


Май: "Стъкленият трон"
Имам изключително смесени чувства относно тази поредицата на Сара Дж. Маас. Обичам я. Но имаше и мноооого моменти в които просто исках да хвърля книгата през стаята от раздразнение. Определено ще прочета и следващите части, защото харесвам стила на Маас и самата история е прекалено интересна. Но не това е, с което ще запомня "Стъкленият трон". Ще я запомня, понеже нейно беше първото ревю/дискусия, което написах в този блог и някак даде началото на всичко останало.


Юни: "Елинор и Парк"
"Елинор и Парк" беше първата ми среща с Рейнбоу Роуъл. За съжаление и единствената, но се надявам това да се промени през следващата година. Бях в читателски застой, когато я започнах и тя успя да ме изведе от него. Спомням си, че бях тъжна дни наред след като я свърших, а дори не осъзнавах, че тя бе причината. Книгата ми повлия по такъв начин, по който никоя досега не бе успявала и затова смятам че заслужава де е в тази "класация".


Юли: "Пазителят"
Прочетох я за един ден, в апартамента на леля, докато чаках да се върне от работа. Дори не я бях планирала, просто я изтеглих на телефона си и я прочетох. Абсолютно спонтанно. Онази вечер обаче не спрях да мисля за нея и помня, че дори сънувах как живея в свят, подобен на описания от автора. А щом една книга ти повлияе толкова, значи си е свършила работата, нали?


Август: "Друговремец"
Ах. Друговремец. Тук ще бъда кратка. Не мога да говоря за "Друговремец" както говорих за останалите книги в този пост. Винаги е така. Колкото повече харесвам книгата, толкова по-трудно ми е да говоря за нея. Колкото до "Друговремец" наистина нямам думи. Ще кажа само това: всеки, който я е чел знае защо завинаги ще остане в сърцето ми, а всеки който не е - трябва да я прочете!


Септември: "Вино от глухарчета"
Прочетох книгата в много подходящо време от годината. Края на лятото - точно преди училище. "Вино от глухарчета" вече затвърди обичта ми към Бредбъри и мястото му сред любимите ми автори. Книгата ни учи как да откриваме красотата в малките, обикновени неща от живота. Самата книга е такава - малка и обикновена, но крие дълбок смисъл и неотразима красота. Без съмнение една от най-любимите ми.


Октомври: "Светлината, която не виждаме"
Дори няма да се опитвам да говоря за "Светлината". Само при спомена за тази книга и нещо в сърцето ми се свива с неописуема тъга. Просто ще оставя линк към ревюто ми - тук - и ще кажа, че тя е любимата ми книга не само за 2015.


Ноември: "Щиглецът"
"Щиглецът" завърших преди две седмица, но по-голямата част от нея прочетох през ноември, така че това ще е книгата за този месец. За всеки, който е виждал физическото копие или знае броя на страниците, не е тайна защо дълго време ще помня четенето на тази книга. Но не е само това. "Щиглецът" е много сериозна, красива и детайлна, но най-важното е, че те кара да спреш за момент и да се замислиш. Дълго време се чудих дали да ѝ пиша ревю. Чувствах се някак недостойна да го направя, понеже книгата е далеч над нивото на обичайните YA романи, за които пиша. Затова смятам и да я прочета отново някой ден, когато съм по-зряла и готова за нея. Дори сега обаче няма как да не я спомена в този списък...


Декември: "The Darkest Minds"
Ще запомня тази книга, понеже батко ми ми я купи от Barnes & Noble в Бостън и подари (заедно с няколко много сладки книгоразделителя) и бях ужасно щастлива. Самото издание, също така беше много красиво и не можех (и все още не мога) да откъсна очи от него. Разбира се, ще запомня книгата и заради самата история. Сега обаче няма да изпадам в подробности, понеже имам ревю и за въодушевлението ми можете да прочетете тук.

2015 беше една прекрасна година за мен в много отношения. Сега обаче е време да се сбогувам с нея и да се надявам 2016 да бъде също толкова добра.


Честита нова година на всички!

х

петък, 4 декември 2015 г.

'The Darkest Minds' by Alexandra Bracken

“The Darkest Minds tend to hide behind the most unlikely faces.” 
Уау. Просто уау. Исках да напиша това ревю веднага след като свърших книгата, защото имах нужда да изразя чувствата, с които ме остави тя, но уви - бързах за училище. Anyway, дори сега емоциите още не са ме напуснали и все още съм в тотален шок. И за да не развалям ничие чуждо удоволствие, това ревю ще е spoiler free.

                                                        Eто малко информация за сюжета на книгата: 
В тази антиутопия имаме смъртоносна болест, наречена IAAN, чиито жертви са най-често деца на 10 години. Огромен процент от разболелите се умират, но съдбата на оцелелите не е по-добра. Децата придобиват специални способности, които не могат да контролират и заради които са затваряни в "рехабилитационни лагери". Главната героиня - Ruby (Ръби? Руби?) - е една от опасните. Тя успява да избяга от лагера си и се натъква на друга група деца, отчаяно търсещи единственото безопасно място за "откачалки" като тях - Ийст Ривър. По всичко си личи, че между Руби и Лиам става нещо, но тя не може да го позволи. Не и след това, което е станало с родителите ѝ.
Когато групичката пристига в Ийст Ривър, се оказва че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат, особено що се отнася до мистериозния им лидер... Но това не е всичко. Има и други организации, хора, които не биха се спрели пред нищо, за да използват Руби като оръжие. Накрая тя ще бъде поставена пред ужасен избор, включващ и загърбването на единствения живот, който може да си струва за нея.

Don’t be scared. Don’t let them see.

Не знам откъде да започна с описването на книгата. Страхотна. Невероятна. Буквално нямам думи. Наслаждавах се на всяка една страница. Ядосвах се, когато трябваше да я оставям, за да ям, спя или ходя на училище. Дори не мога да се събера достатъчно, за да коментирам героите, стила на писане и т.н. Всичките ми мисли са насочени към това кога ще имам възможност да прочета и останалите две книги от трилогията, защото това е всичко, от което имам нужда сега. Впрочем книгата е в издателските планове на "Егмонт" за януари, 2016, така че много скоро ще е достъпна за всички. Съветвам ви да не я пропускате.


Руби, шестнайсетгодишна, е прекарала шест години от живота си в един от най-страшните лагери в цяла Америка. Тя редовно е била подлагана на тормоз и мъчения. Когато я спасяват, е като едно малко и страхливо детенце, плачещо пред гледката към звездите. Само за 500 страници обаче тя се превръща в един страхотен badass character и аз не мога да не се възхитя на това развитие. От другата страна имаме Лиам, който е чудесен, макар и малко клиширан, образ на перфектното момче. Той, разбира се, си има своите съмнения и съжаления, преследван е от чувство за вина в миналото и отговорност към приятелите си в настоящето и бъдещето. Много бих искала да говоря повече за героите, да ви разкажа за Зу и Чъбс, и Кленси... но не мога да го направя без да издам важни детайли от сюжета, а наистина не искам да разваля четенето на тази книга за вас.

“He's so busy looking inside people to find the good that he misses the knife they're holding in their hand.” 

Прочетох доста читателски мнения преди да започна това ревю и се изненадах колко много хора бяха заявили, че действието се развива прекалено бавно. На мен лично ми се искаше да бъде по-бавно и от това, за да мога да се насладя на историята още повече, но за жалост прочетох книгата твърде бързо. Твърде бързо стигнах до проклетата последна страница. Още когато си я поръчах знаех, че ще има тъжен и неочакван финал. Очаквах го...
И въпреки това краят дойде като внезапен шамар. Остави ме с широко отворени от шок и изненада очи и мокри от сълзи бузи. И знам, че книгата няма скоро да напусне съзнанието ми.

Това е. Не знам какво повече да кажа. The Darkest Minds е от онези книги, които не можеш да опишеш в кратко ревю. Просто трябва да прочетеш и изживееш всичко сам. Историята е плетеница от настроения и цветове. В един момент ще се смееш с героите, а в следващия ще плачеш. Ще ги обикнеш и няма да искаш да ги оставиш.

Давам на книгата пет звезди и без да се замислям я поставям на рафта с любимите.

“If there was one good thing that came out of all this, it was that I got to meet you. I would go through it all again - I would, as long as it meant I'd met you.” 




неделя, 25 октомври 2015 г.

"Сънища за богове и чудовища" - Лейни Тейлър


Преди да започна с ревюто искам да отбележа колко невероятно красива е третата и последна корица от поредицата "Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър. Да, всички знаем, че за книга не трябва да се съди по корицата, но нека бъдем честни, винаги го правим. А тази тук е толкова крсива отвътре, колкото и отвън.
Не ви съветвам обаче да продължавате да четете това ревю, ако не сте чели първата и втората част. Обикновено се опитвам да не включвам спойлери от самата книга, но тъй като тук става въпрос за поредица, мога случайно да спомена момент от предишните части, до който вие още не сте стигнали. Ако все пак имате нужда от мотивация да завършите поредицата - можете да намерите ревюто ми на "Създадена от дим и кост" тук, а  това на "Дни на кръв и звездна светлина" - тук.
Отново едно огромно благодаря на издателство Егмонт, не само за предоставянето на копието, а и за самото превеждане и издаване на тази и още десетки други невероятни книги.



Всички знаем реда, по който вървят повечето истории. Въведение. Завръзка. Кулминация. Развръзка. Епилог. Е, относно "Сънища за богове и чудовища" мога да кажа само, че е една кулминация от първата до последната страница. Няма как да напиша анотация, без да издавам ключови моменти от съдържанието, затова ще мина направо към мнението ми за книгата, а то гласи: беше повече от невероятна! Напоследък имам късмета да попадам на серии, при които всяка книга е по-добра от следващата. Може да е заради авторите, които стават все по-добри след всяка книга, или героите, които се променят и израстват заедно с историята. Не знам. Но тази поредица не прави изключение. Въпреки, че "Сънища за богове и чудовища" е най-дългата от трите, я прочетох най-бързо и с най-голям интерес (всъщност - толкова голям интерес, че дори напълно забравих да си водя каквито и да е бележки).

Тук, разбираемо, романсът присъства много повече, отколкото в предишната част, но поради стечение на обстоятелствата, Кару и Акива нямат много възможности да изразяват чувствата си. От друга страна имаме Зузе и Мик, които са най-големите сладури в тази книга! Но любовта не присъства само чрез тях. В тази част, тя намира двамата най-неочаквани герои и за кратко време, описва една невероятно красива, трогателна история.

"Тя може и да беше хванала душата му като пеперуда в бутилка, но това беше чиста формалност. Защото тази душа вече е била нейна. А ако се съди по състоянието ѝ, както хлипаше в прегръдките на Кару, и нейната вече му принадлежеше."

Вече трето ревю не мога да се сдържа да не коментирам стила на Тейлър. Толкова изразителен, толкова зверски красив. Ако имах нейните качества на писател, може би щях да мога да го опиша както трябва. Но не мога. Мога само да благоговея.

В "Сънища за богове и чудовища" се разказва за война, или по-точно как да се избегне войната и кръвопролитието, разказва се за любов, за същината на душата, за вярата в бъдещето и надеждата за един по-добър свят, за добро и зло и за ангели и чудовища. Разбира се, не винаги си личи кои са ангелите и кои - чудовищата. Тази трета и последна част не е мистериозна и красива, като първата, нито мрачна и сурова като втората. Тя не може да се опише с няколко думи, защото съдържа от всичко по много. Тя е вълнуваща и сърцераздирателна, напрегната и удивителна. Успява да засегне много теми и да наблегне на всяка една от тях. И те разтърсва из основи.
"Имало едно време един ангел и един дявол, хванали ядец от двете страни. Прекършили го и светът се разчупил на две."



понеделник, 12 октомври 2015 г.

"Дни на кръв и звездна светлина" - Лейни Тейлър

"В болката има интимност. Всеки, който е утешавал някой страдащ, го знае: безпомощната нежност, прегръдката и шепотът, бавното полюляване на сплетените тела, когато двама се изправят срещу общия враг - болката."
Отне ми една седмица да прочета тази книга, разлиствайки я през всяка свободна минута, и все пак, когато дойде моментът да я затворя, аз имах нужда от още. И дори сега, единственото, което искам да правя е да взема "Сънища за богове и чудовища" и да продължа да чета. От друга страна, искам и веднага да напиша това ревю, за да изкажа любовта си към поредицата и авторката. Но преди да съм се впуснала да обяснявам колко страхотна беше книгата, искам да благодаря на издателство "Егмонт" за предоставеното копие.
За тези, които не знаят, "Дни на кръв и звездна светлина" е втората книга от поредицата "Създадена от дим и кост" на невероятната Лейни Тейлър. В случай, че не сте запознати със сюжета, тук можете да прочетете ревюто ми за първата книга от поредицата, съдържащо и кратка анотация. Ако не сте чели "Създадена от дим и кост", ви съветвам да не продължавате да четете надолу, поради потенциални спойлери (а повярвайте ми, не искате да се разваляте удоволствието от тези книги).



Поглеждайки назад към края на първата част, осъзнавам колко много неща се случиха в тази и колко голямо развитие претърпяха някои от героите. Тук вече не виждаме онази, неориентираната и търсеща себе си Кару, която знае толкова малко за света и миналото си. Сякаш преди тя беше едно едва проходило дете. Сега обаче я виждаме в друга светлина. Без повече мистерии и тайни, Кару знае коя е и какво трябва да направи. Тя поема важна роля в съпротивата на химерите, изпълнява задачи, които всеки друг е непосилен да изпълни. Невежото дете пораства и се изправя пред суровостта на истинската война.

"Аз съм жрица в пясъчен замък, в земя на прах и звездна светлина."

Няма как да съм по-щастлива от това, че Зузана и Мик бяха толкова голяма част от книгата. Техните глави бяха като слънчев лъч, насред останалите мрачни истории. Тяхното присъствие, на напълно обикновени, с нищо по-специални от другите хора, сред фантастичните чудовища-химери, беше едно много добро решение на авторката, понеже освежи историята и разбира се, ме забавлява ужасно.
Освен POV-а на Зузана, във втората част на поредицата, имаме възможност да опознаем и други герои по-добре, чрез тяхната гледна точка. Говоря именно за Хазаел и Лираз - полу-брата и сестрата на Акива. И двата персонажа бяха много добре написани и успях да ги опозная доста бързо. Превърнаха се в любимите ми герои от цялата поредица, но ще оставя читателите сами да разберат защо.
Друг герой, който спечели симпатиите ми в тази книга беше Зири, с който авторката ни среща за първи път, въпреки че е от миналото на Кару. Зири е бил нейната "киринска сянка", докато тя все още е била Мадригал. Последния оцелял кирин, както и последната химера, която все още обитава рожденото си тяло. Зири е много любопитен герой. Особено към края на книгата, нещата стават доста интересни за него, така че нямам търпение да чета нататък. 


Тази част от поредицата е посветена на болката, войната, на невинните жертви и на изгубената надежда. Почти няма романс, Кару и Акива са разделени от двете страни на кърваво бойно поле, но аз съм склонна да прибавя този факт към положителните страни на книгата (не че съществуват отрицателни) понеже смятам, че една такава фентъзи трилогия се нуждае от нещо повече от любов, за да се движи. И тук, в тази книга, авторката ни го дава. "Дни на кръв и звездна светлина" е едно невероятно продължение, далеч надминаващо "Създадена от дим и кост". Стилът на писане на Тейлър остава все така лековит, даващ ти точно толкова информация, колкото ти е нужна и точно толкова детайли, колкото да направят четенето възможно най-приятно. Книгата ме накара да се замисля много сериозно за войната, за отмъщението и за невинните жертви по пътя към победата. За това какво всъщност може да струва една мечта и колко много може да промени дори един малък лъч надежда...

"И как е възможно някой, стиснал по един меч във всяка ръка, да се надява да спре кръвопролитието?"



петък, 2 октомври 2015 г.

"Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър


Още откакто книгата излезе на български език през 2012 година, корицата и заглавието незабавно привлякоха вниманието ми. Тогава обаче не бях толкова запален читател, какъвто съм сега и поради тази причина, "Създадена от дим и кост" се превърна в просто поредното заглавие в TBR листа ми. Благодарение на издателство "Егмонт"обаче, които ми предоставиха копие, книгата най-сетне попадна в ръцете ми.

Със своята синя коса, мистериозни татуировки и загадъчно минало, Кару води живот, напълно различен от този на връстниците си. Никой, дори най-добрата ѝ приятелка Зузана, не подозира, че Кару всъщност не се боядисва, че знае почти всички човешки (а и нечовешки) езици и че фантастичните създания, които тя рисува в скицника си - са напълно реални. Химерите Бримстоун, Исса, Ясри и Туига, са същества, чието тяло е съставено от различни човешки или животински части. Те са единственото семейство на момичето, но между тях все пак има стена от тайни; въпроси, които не бива да се задават и загадки, чиито отговори ще променят живота на Кару завинаги.


Книгата е първа част от трилогията "Създадена от дим и кост", която нямам търпение да продължа.

Още с първия абзац разбрах, че Лейни Тейлър е от онези авторки, които с малко думи успяват да предадат всичко, което искат - да обрисуват картина, да въздействат максимално на читателя и да го накарат да почувства историята. Особено ми харесаха описанията на Прага - град, който след прочитането на тази книга, искам задължително да посетя.

"The streets of Prague were a fantasia scarcely touched by the twenty-first century—or the twentieth or nineteenth, for that matter. It was a city of alchemists and dreamers, its medieval cobbles once trod by golems, mystics, invading armies. Tall houses glowed goldenrod and carmine and eggshell blue, embellished with Rococo plasterwork and capped in roofs of uniform red. Baroque cupolas were the soft green of antique copper, and Gothic steeples stood ready to impale fallen angels. The wind carried the memory of magic, revolution, violins, and the cobbled lanes meandered like creeks. Thugs wore Motzart wigs and pushed chamber music on street corners, and marionettes hung in windows, making the whole city seem like a theater with unseen puppeteers crouched behind velvet."

Но да си призная, въпреки лекия и увлекателен стил на авторката и въпреки многобройните забавни моменти със Зузана, книгата не е лесна за започване. Светът, в който живее Кару е доста нетипичен и ако читателят е абсолютно неподготвен, каквато бях аз, всичко може да му се стори прекалено странно. Но това е само в началото. След първите 80 страници, завръзката започва, книгата неусетно те грабва и ти се намираш неспособен да я оставиш. 

Без съмнение това е едно много по-различно фентъзи от всичко, което съм чела досега. Не присъстват обичайните YA клишета като изгубена принцеса или любовен триъгълник. За което впрочем Тейлър печели цялото ми уважение. Препоръчвам книгата на всички фенове на този невероятен жанр, на нетипичното и на непознатото. На всички, които са готови да се потопят в един нов и напълно различен свят, защото книгата е изключително оригинално измислена и написана - авторката черпи вдъхновение от много световни митове, като смесва различни видове вярвания и религии и по-този начин прави разказа си още по-уникален и неповторим. Също така има огромно разминаване между сюжет и фабула, а именно - доста ретроспекции. Може да се каже, че края на книгата е началото на историята. И това е страхотно, защото прави романа мистериозен и оставя читателя още по-шокиран накрая.

"Създадена от дим и кост" разказва красива история за опасна магия, за мир и невъзможна любов, насред хилядолетна война. За едно изгубило себе си момиче и едно объркано момче, чиито съдби непрестанно се преплитат. И за една надежда, по-силна от всяко магическо желание.

"Hope can be a powerful force. Maybe there's no actual magic in it, but when you know what you hope for most and hold it like a light within you, you can make things happen, almost like magic"




неделя, 13 септември 2015 г.

"Светлината, която не виждаме" - Антъни Доер - Ревю

Купих книгата от намалението на Сиела в края на миналия месец, но доста я отлагах, понеже не се чувствах в настроение за нея. Разбира се, бях чела ревюта и вярвах, че ще е хубава. И понеже много исках да я харесам, чаках подходящия момент да я прочета. Само че той  не дойде.
Затова я започнах без особен ентусиазъм, като реално очаквах да не ѝ се насладя както трябва. На книгата обаче ѝ отне точно двадесет страници да ме заинтригува, да ме пренесе във времето и да ме погълне в историята си.

Действието се развива през Втората световна война, като авторът ни представя две главни сюжетни линии - тази на Мари-Лор Льоблан, шестнадесетгодишна французойка, изгубила зрението си, и тази на Вернер Пфениг - осемнадесетгодишен немски редник, изпратен на фронта. Авторът редува глави от настоящето с глави от миналото на героите, което още повече разпалва интереса на читателите и прави книгата по-увлекателна.


Мари-Лор е луничаво момиченце с кестенява коса, което губи зрението си на шест годинки. Улиците на собствения ѝ квартал, дори и собствения ѝ дом, се превръщат в непознати и опасни лабиринти. Тя живее с баща си, пазителя на ключовете в природоисторическия музей в Париж, който прави всичко възможно да направи живота на дъщеря си по-лек и щастлив. Той я учи на брайловата азбука, взима я със себе си в музея, където тя си говори с доктор Жефар за морски охлюви и черупки. Позволява ѝ да пие сутрешно кафе с планини от захар и измайсторява за нея дървен макет на Париж - точно копие на улиците, по които тя се учи да върви сама. С настъпването на войната обаче, двамата с баща ѝ нямат друг избор освен да оставят Париж, музея, книгите с брайлово писмо, дървения макет с къщичките-ребуси и да избягат в Сен Мало - при чичо й Етиен. Мари-Лор е умна и любознателна. Въпреки, че не е типичната смела героиня, е изключително упорита, борбена и издържлива на изпитанията и трудностите, които ѝ поднася живота.

“But it is not bravery; I have no choice. I wake up and live my life. Don't you do the same?” 

Вернер Пфениг и сестра му Юта са сираци, отраснали в дом за деца близо до Есен. Един ден двамата откриват старо радио и Вернер успешно го поправя. След време, той вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. Вернер е будно дете с куп въпроси за света, който го заобикаля. Благодарение на уменията му, той успява да избегне съдбата си като доживотен миньор и вместо това постъпва в елитен институт. Немската школа не успява да втълпи идеалите си за чистота във Вернер и да го превърне в жесток, безмилостен нападател. Но все пак той не притежава живота си. Още шестнайсетгодишен е изпратен на фронта, за да използва таланта си и да открива вражески радиопредаватели.

“How do you ever know for certain that you are doing the right thing?” 

Бях останала с впечатлението, че ще е една сълзлива любовна история и бях окей с това, но книгата далеч надмина очакванията ми и ме изненада приятно. Докато потенциалния романс не се състоя, от страниците все пак не спря да прелива любов. Като любовта между Вернер и Юта и Мари-Лор и баща ѝ. 

"Светлината, която не виждаме" ми припомни как действа магията на четенето. Как една история може да те пренесе в друго време, на друго място. Чела съм и други книги, чието действие се развива през Втората световна война, но никоя досега, дори и "Крадецът на книги", където стилът на писане се приближава най-много до този на Доер, не е успявала да ми даде толкова детайлна представа за войната и за всичкия този страх и отчаяние. Авторът буквално рисува с думите и прави четенето още по-невероятно. Нали знаете как при някои книги, очите ти все се плъзгат надолу по страницата, защото нямаш търпение да разбереш какво ще се случи? Тук също има напрежение и очакване, но при Доер не смееш да плъзнеш очи. Защото всяка негова дума е перфектно вплетена нишка от картина и не можеш да си позволиш да пропуснеш дори ред.

Книгата ме вдъхнови, разчувства (дори разплака, няколко пъти) и възхити. Определено се превърна в една от най-любимите ми. Вярвам, че е едно от онези четива, които всеки човек трябва да прочете поне веднъж в живота си. 



сряда, 17 юни 2015 г.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

"Огнената наследница" е третата книга в поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас. Това е една наистина брилянтна фентъзи поредица, която става все по-хубава с всяка следваща книга. Силно я препоръчвам на абсолютно всички.
Ако не знаете за какво става въпрос в историята, тук и тук можете да прочетете ревютата ми за първите две книги.
В "Огнената наследница", имахме няколко гледни точки. Някои бяха на вече познатите ни герои като Селена, Каол и Дориан, но също така се появиха и много нови и изключително интересни персонажи като Роуан и Манон. Общо взето имахме три линии на действието. Тази на Манон, тази, случваща се във Вендлин (име, което през цялата книга четях като Вендилин), и тази, развиваща се в Рифтхолд.
Ще се опитам да коментирам книгата, като разгледам всяка от линиите и смятам да започна с тази на Манон.


В началото, главите на Манон не ми помагаха да навляза в историята. Без съмнение, точно каквато е била и целта на авторката, изобщо не харесах тази вещица. Все пак, тя е един добре изграден образ, чрез който виждаме част от силата на краля, за която протагонистите ни не подозират.
И все пак. Бях донякъде отвратена от тези вещици и от това, което е нормално за тях. Добре, да вземем например факта, че "като наследници основната им задача бе да пазят Върховните вещици, дори това да означава да пожертват себе си". Само аз ли не намирам логика в това? Бабата на Манон вече е на второ място сред най-омразните ми герои в тази поредица (съжалявам, Арчър). Разбирам, че вещиците са "родени без сърца", но това вече е прекалено.
Колкото до Манон, да, не я харесвах в началото, но трябва да призная, че се привързах към нея и очаквам много от този персонаж в предстоящите книги. Ако оставим настрана останалите сюжетни линии, и остане само Манон, ще си проличи колко много се промени тя, промени се към по-добро. Вече не е безсърдечната вещица от първата глава. И смятам, че заслугата е изцяло на Абраксос. Обожавам този уивърн! Появата му беше непредсказуема, а историята невероятна!
Но в крайна сметка знаем, че Манон и останалите вещици ще се бият за краля. Което означава, че ще се бият срещу Селена. Не знам, какво очаквам да се случи, но възлагам надеждите си на Манон да се осъзнае и.. не знам? Може би да обърне хода на войната?

Друг нов герой, е Роуан, който, като Манон, на пръв поглед изглеждаше като пълен гадняр. Но с него нещата бяха по-предвидими. Знаех си, че с времето и тренировките нещата ще се променят и ще започна да го харесвам. Така и стана. Дори, въпреки че съм team Chaol, имаше моменти, когато ми се искаше нещо да се случи между него и Селена. Което, сега като се замисля е отвратително, тъй като той е безсмъртен елф на стотици години. Но както и да е. Много харесвам Роуан. Хареса ми и приятелството, което създадоха със Селена. Понеже и двамата са имали трудно минало, имах чувството че това някак ги свързва. Надявам се, въпреки, че Селена го остави във Вендлин, той да присъства и в следващата книга.

Едион. Едион е братовчед на Селена, още един полу-елф, но с далеч по-малко магия от тази на Селена. Както се получи и с другите герои - в началото беше "предател" и  го мразех, но с напредването на действието започнах да го харесвам. Нещата обаче се развиха доста зле за него, особено към края и нямам търпение да разбера какво ще стане оттук нататък.

С всяка следваща книга задълбаваме все повече в миналото на Селена, която вече ще наричам Елин. Обожавах ретроспекцийте от детството ѝ, както и факта, че най-накрая разбрахме какво точно се е случило преди десет години.
Елин като елф беше най-страхотното нещо в книгата. Също толкова badass като в предишните книги, но този път като прибавим и магията. Всичко беше просто жестоко!

Сорша. Много се радвах за нея и Дориан, защото и двамата заслужаваха една щастлива връзка. Наистина не очаквах точно това развитие. Както и смъртта на Нехемия, някак дойде като гръм от ясно небе. Но авторката не бе задълбала много в героя на Сорша, така че това е смърт, която ще преодолеем лесно. Колкото до Дориан, него го харесвам все повече и повече във всяка следваща книга. И в тази тук Дориан действително приличаше на крал.

Ще се повторя, като кажа, че нямам търпение за следващата книга. Селена ще трябва да се изправи пред Аробин за да вземе ключа. Тя предполага, че той не знае какво притежава, но аз си мисля, че знае много добре. Надявам се да успее да помогне и на Едион. Не знам дали ще може да "освободи" Дориан и дали ще успее в рамките на една книга, но силно се надявам и за това.

"Queen of Shadows" излиза на английски тази есен. Дано и в България да я издадат толкова скоро.

 

вторник, 9 юни 2015 г.

"Среднощна корона" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Прочетох втората половина на книгата днес в рамките на четири часа по английски, един по математика и един по физическо. А, да не забравяме и междучасията. Докато би трябвало да се готвя за изпита си в края на месеца, аз бях потънала в книгата и просто не можех да я оставя!
Това бе най-прекрасното възможно продължение на "Стъкленият трон"! Какво говоря?! Та тази книга беше хиляда пъти по-добра от първата!
"Стъкленият трон" беше само началото. Пролог. Въведение. Същинската история започва в "Среднощна корона" и не мога да опиша с думи колко съм развълнувана!


Това ревю ще съдържа спойлери, тъй като нямам търпение да говоря за събитията в книгата. Ако все още не сте я прочели, ви съветвам веднага да го направите! Ако не сте чели и първата книга, можете да видите ревюто ми за нея тук (и след това да я прочетете!).

Нямам никаква идея откъде да започна! Уау. Просто уау. Колко много неща се случиха, колко много отговори получихме и, естествено, колко много нови въпроси имаме!

Книгата е разделена на две части. Първата от тях - "Кралски шампион" се фокусира върху мисиите на Селена и тяхното (не)изпълнение. Тук вече няма любовен триъгълник, а Селена е насочила чувствата си към Каол.

Каол.
Не ме интересува какво се случи в края на тази книга. Аз винаги ще съм за Каол! Той и Селена са endgame, okay? Някой беше казал, че Каол му бил скучен, а Дориан поне бил забавен. Моля?! Не съм се забавлявала толкова с герой от много време, колкото с Каол в първата част на книгата. *прокашля се*
"Бе настояла (Каол) да носи обикновени дрехи, а не униформата си на капитан. Според него това означаваше да цъфне в черна туника."
"Тя обожаваше този булевард, на който можеше да купиш и продадеш всичко на този свят. Бижута, шапки, дрехи... Каол не я изненада и мина покрай всичките витрини все едно бяха пътни знаци."
Той просто е такъв! Наистина е много по-различен от Дориан, който е типичният принц и перфектният мъж за главната героиня, но именно това е страхотното в него! Че е различен. Освен това в "Среднощна корона" авторката ни показва истинският Каол - сваля напълно завесата, през която го виждахме като капитан на стражата и така опознаваме човекът, който е един невероятен герой! Нужно ли е въобще да обяснявам и подчертавам колко смел беше през цялата книга?! Когато се изправи срещу онова чудовище(?) от другия свят и когато мина през портала за да спаси Лапичка! Явно това нищо не значи за феновете на Дориан, понеже въпреки всичко Каол бил "скучен".

Но не ме разбирайте погрешно. Не мразя Дориан (или хората, които го харесват). Дори смея да твърдя, че при него имаше най-много character development. И не говоря само за магията. Но като я споменах - магията. Уоу. Трябва да призная, че наистина не го очаквах. Беше страхотно и шокиращо! А и начинът по който се появи... Wow again!

Знаете ли кое друго беше страхотно? Селена. Разбира се. Когато отвлякоха Каол, Селена беше.... е, определено успяхме да видим Асасинът на Адарлан в пълния му блясък. Съревнованието в първата книга? То беше детска игра в сравнение със Селена в действие за да спаси любимите си хора. Прожектирах сцената в главата си, когато уби всички онези закачулени хора в склада и не можех да спра да мисля как искам да се превърне във филм, защото това беше най-страхотната сцена в цялата книга. Толкова badass!

Арчър. Така и не го приех за някаква заплаха до финала когато ... да... Представях си го като Сам Клафлин в ролята на Финик от "Игрите на глада". Трябва да признаете, героите си приличат. Но сега... мисля, че той заема почетното второ място в класацията ми за най-омразни герои от поредицата.

Първата част приключва с едно събитие, което, поне за мен, дойде неочаквано като гръм от ясно небе. Говоря именно за смъртта на Нехемия. Моя милост дори не повярва, че Нехемия е наистина мъртва. Затова приех смъртта ѝ спокойно, като си казвах, че се разделям с тази неповторима героиня само за малко и пак ще я видя. Но щом затворих книгата и осъзнах, че наистина е мъртва, просто не можех да го повярвам! Та тя бе най-надеждният герой, тя бе единствената, която поне правеше нещо! Смъртта на Нехемия е момент, който никога няма да простя на Маас!

След това събитие, книгата се промени. Селена прекарваше часове в стаята си след като се бе опитала да убие Каол. Нещо, което аз дори не осъзнах, докато не го повториха няколко пъти. Дориан се занимаваше с новооткритите си сили, а самият Каол се тормозеше заради станалото.
Още един жесток момент бе, когато Селена най-накрая се съвзе, проследи и уби Грейв. След това дойдоха моментите с Дориан, които не ми пречеха, понеже знаех, че между тях вече няма нищо. Дори ми харесаха, въпреки че се чувствах ужасно за Каол.

В тази книга чуваме за първи път за Елин Галантиус - изгубената принцеса на Терасен, която може и да е мъртва. Мисля, че бе очевидно за всеки, че това е Селена. Досега в книгите няколко пъти се споменава, че това не е истинското и име, а и миналото ѝ преди Кралят на Асасините да я намери винаги е било загадка (имаше момент в който дори си мислех, че тя е убила родителите си). А и е нормално за фентъзи и YA главният герой някак да се оказва наследник на трон, изгубена принцеса или могъщ магьосник. Затова големият cliffhanger на финала и the big reveal всъщност не ме изненадаха толкова.


Което не може да се каже за факта, че Елин-Селена-Лилиан-Елентия е елфа! Това обяснява толкова много. Например песента, която бе изпяла за Нехемия или невероятната скорост с която стигна до замъка в опит да я спаси! Тук ми се налага да кажа "уау" за пореден път в това ревю, което само по себе си говори, че книгата ме остави без думи!


Тя беше не-ве-ро-ят-на! Най-доброто продължение и всъщност само завръзката на историята! Следващата книга се казва "Огнената наследница". Хм. Синият огън не беше ли формата на елфическата ѝ магия? А на корицата я виждаме с лък, което ако не се лъжа е типично елфическо оръжие! Няма начин да бъда по-развълнувана в момента!


ПС: В ревюто за "Стъкленият трон" споменах, че стилът на авторката не е нищо особено, че е обикновен и прост. Но сега осъзнах, че това ми се е сторило така, понеже авторката действително знае кое е важно и кое - не. Не ни натоварва с излишна информация, не ни кара да чакаме, не прави прекалено дълги лирически отстъпления - това са книги на действието и авторката се е справила отлично с тях.
Освен това, много ми харесва, колко внимание се обръща на литературата и книгите в историята. Това е така, разбира се, за да ни е по-лесно да се свържем с герои като Селена и Дориан, но също така ни показва колко огромна е силата на книгите!

Libraries were full of ideas – perhaps the most dangerous and powerful of all weapons. 

"Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Добре, знам, че тази книга излезе отдавна (миналата година?) и вероятно вече има доста ревюта за нея и за останалите книги от поредицата, но аз успях да се докопам до тези съкровища чак сега и ооо колко съжалявам, че не съм ги открила по-рано!
Ще започна с анотацията:
 

Селена Сардотиен е не просто обикновено 18 годишно момиче, а най-добрият асасин на света. При неизвестни обстоятелства обаче, тя бива заловена и отведена в Солните мини на Ендовиер като робиня. Прекарва там една година, докато един ден не получава предложение, на което не може да откаже.
Кралят на Адарлан организира съревнование, призовавайки най-добрите крадци и убийци в света, да се борят за титлата "кралски шампион": 24-ма свирепи участници в смъртоносна битка и Селена е избрана за представител на самият престолонаследник - принц Дориан Хавилиард.
"Жива или мъртва, тя ще бъде свободна. Победителка или победена, тя е на път да разкрие истинската си съдба. А междувременно има опасност сърцето ѝ на убиец да бъде разтопено."



Докато при някои книги началото е бавно и скучно, тази книга те грабва след първите двадесет страници (ако вече не го е направила с описанието си). Героите са невероятни, а действието се развива в свят, наподобяващ този в "Песен за огън и лед". Стилът на авторката, трябва да призная, не е нищо особено, но така книгата става много лесна и приятна за четене. Като добавим и факта, че няма скучни части, получаваме четиристотин страници, готови да се прелистят за един ден. Сюжетът, поне за мен, бе наистина непредсказуем и мога да кажа, че се наслаждавах на всяка една секунда, прекарана в четене на тази книга!

(Оттук нататък е възможно да срещнете спойлери, понеже ще коментирам развитието на сюжета и героите.)


Всичко това със съревнованието и изпитанията ме накара да се почувствам все едно четях "Игрите на глада" отново. Постоянно ни бе напомняно, че Селена е най-добрият асасин, но въпреки тренировките ѝ с Каол и Нокс, имах чувството че тя може би е загубила форма в лагера и не спрях да се притеснявам дали ще успее да се справи с двубоите.

Много ми се искаше да разбера как би се развила честната битка между нея и Каин, ако Селена не бе упоена...
Колкото до любовния триъгълник, от който всички изглежда се оплакват, на мен ми хареса. Не беше нещо супер драматично от типа на "Здрач", беше си съвсем умерено и внесе малко разнообразие в историята.




До колкото разбрах, поредицата ще е от шест книги и (ааа!) нямам търпение!

Eдно от нещата, които най-много харесах в книгата са силните женски героини, а именно - Селена, принцеса Нехемия и Елена. Дори и Калтейн, която, по свой си начин, е готова на всичко за да получи това, което иска (също така това май е първата YA книга, на която попадам и в която авторката взима под внимание месечния цикъл на героинята).

Много харесвам и Каол. Предпочитам него пред Дориан, не знам защо. Въпреки, че е по-сдържан, по-загадъчен и че не знам почти нищо за него, онези кратки моменти, в които маската му на капитан пада и успяваме да зърнем нежност в този герой, бяха едни от най-хубавите в цялата книга.
Не мога да не направя сравнение между Дориан и Холин (?) и Джофри и Томен от "Песен за огън и лед". Разбира се, Дориан е Томен, понеже както е описан Холин - то той е тъкмо Джофри. Предполагам, че ще имаме честта да се запознаем с героя му в някоя от следващите книги и съм странно развълнувана относно това.
Бих искала да видим и нещо повече от кралица Джорджина (??), тъй като лично на мен тя ми е много интересна.

Като цяло, книгата много ми хареса, макар че не бих я сложила в списъка си с любими. Давам ѝ 4/5. Очаквам малките несъвършенства, които открих тук-там (някъде имах забележки и към превода), да липсват в следващите книги, понеже им възлагам големи надежди.
Всъщност, още утре смятам да си взема втората. Очаквайте ревю и за нея. : )

х

вторник, 26 май 2015 г.

"Куидичът през вековете" и "Фантастични животни и къде да ги намерим" - Ревю

Първо искам да благодаря на ЕГМОНТ, че издадоха книгите на български език и ме зарадваха толкова много! Разбира се, поръчах си ги при първа възможност и ги прочетох на един дъх, щом пристигнаха.

По принцип не обичам, когато българските издателства променят кориците, но този път съм много впечатлена от страхотната работа на Стоян Атанасов. Българските корици са не само изключително красиви, но и много по-добри от оригиналите.


























Цената на тези задължителни за всеки фен на поредицата "Хари Потър" 
книжки е само 14 сикли и 3 кнута!


"КУИДИЧЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ" - Кенилуърти Уисп (Дж. К. Роулинг)

Това е един всеобхватен наръчник за всичко, свързано с най-популярния магически спорт, и ценен източник на информация за желаещите да се запознаят по-подробно с него. В тази книга можете да научите как се е появила идеята за летящата метла, откъде идва сничът, какви други игри са се играли преди Куидичът, също така и кои са най-добрите отбори в Англия и останалия свят, колко са правилата, колко са нарушенията и още много други любопитни факти. 
Беше ми много интересно да чета за историята на Куидича, за различните отбори, за тактиките и формациите. Като един голям фен на "Хари Потър", намирам книгата за едно истинско съкровище!
Интересното тук е, че това е копие от изданието в библиотеката на "Хогуортс". Още на първата страница виждаме имената на вече заелите книгата а именно - Рон, Хърмаяни, Драко, Невил и т.н.
На следващата страница виждаме "отзиви" от изтъкнати магьосници които дори сме срещали в поредицата. Техните думи относно книгата отговарят отлично на характерите им такива, каквито ги познаваме. Например:
"Господин Уисп наистина е обещаващ. Ако продължава все така добре, нищо чудно скоро да се озове на една снимка с мен и да се прочуе!"
- Гилдрой Локхарт

Знаехте ли, че изобретателят на снича е от Годрикс Холоу? Родният град на Хари? Или пък, че българските "Врачански лешояди"са най-известният европейски отбор, печелил купата цели седем пъти? Тези и още много интересни факти можете да научите от това безценно четиво.



"ФАНТАСТИЧНИ ЖИВОТНИ И КЪДЕ ДА ГИ НАМЕРИМ" - Нют Скамандър (Дж. К. Роулинг)

Това е енциклопедия за магическите създания, пръснати по целия свят. Още една книга, която всеки магьосник (а и всеки мъгъл, който се интересува) трябва да притежава. Съдържа много информация за различните видове същества и зверове, класифицирани по степен на опасност. В света на Хари Потър книгата е задължителен учебник за първокурсниците в Хогуортс.
А това, което получаваме ние, е личното копие на самия Хари. В него на места можем да прочетем бележки от тримата ни любими герои. Най-често забавни драскулки, резултат от скуката в часовете или иронични коментари свързани с текста.
Ако трябва да съм честна, смятах, че няма да ми е интересно да чета за всички видове магически същества, но грешах. Сред тях се срещаха и много от вече познатите ми, като например акромантулата, базилиска, върколака, еднорога, хипогрифа и т.н. Някои от фактите ми бяха вече известни, но научих и нови, интересни неща.

***

И двете книги са толкова добри и изпълнени с толкова много факти, че идва момент, в който започваш да приемаш всичко в тях за истина. Написаното, колкото и налудничаво да звучи, ти се струва напълно възможно. Това е така, защото Роулинг се съобразява с историята, например с откриването и заселването на Новия свят; използва митологията и твърди, че древногръцките сирени са първите езеряни. Тя някак успява да преплете истината и измислицата и така придава на своя фантастичен свят плътност и достоверност. Прави го реален.

четвъртък, 14 май 2015 г.

Началото на спонтанния ми, необмислен блог

Мисля, че е излишно да споменавам колко нова съм в това, при положение, че в момента четете първия ми блог-пост. Истината е, че все още не знам какво правя. Не знам и с каква цел го правя. Надявам се в процеса на работа всичко да ми се изясни.

Но нека първо се представя. Казвам се Лияна. Ученичка съм в осми клас. От град Казанлък съм. И съм зодия Дева. Ако блогът ми се реализира в това, в което се надявам, може би скоро ще разберете колко огромно значение отдавам на астрологията. Затова и според мен зодията на един човек трябва да върви ръка за ръка с името и възрастта му, когато се представя.
Здравей! Името ми е Лияна и съм зодия Дева, а ти?
И като нещо изключително нетипично за някой роден в шестия знак, започвам този блог спонтанно, без много да му мисля. Именно затова не знам и до къде ще стигна.

Голямата ми страст/мания, граничеща с обсебване, е литературата. Посвещавам всеки миг от свободното си време на книгите. Затова, естествено, смятам да посветя и блога си на книгите. Очаквайте постове с анотации и мнения за книги, постове за това коя книга съм си купила последно (ако трябва да съм честна, чета повече онлайн и заемам книги от библиотеката), издаването на коя книга очаквам с нетърпение и така нататък.
Книги.
Книги книги книги!

Добре де, обещавам да не прекалявам. В крайна сметка това е личен блог и ще се опитвам да разнообразявам всеки път, когато имам повод (което пък хич не е често).

Освен че чета много и всякакви книги, също така гледам сериали и филми. Останалото си свободно време прекарвам с приятели и семейство, пътувам, рисувам, слушам музика, (уча?)...
Също така и пиша. Главно проза, но в зависимост от това, какво искам да кажа и начина, по който искам да го направя, понякога пиша и поезия.

Това е засега от мен. Нямам представа колко редовна ще съм. Най-вероятно ще пиша тогава, когато мога и имам нещо за казване. Предполагам ще ми отнеме време да разбера как точно искам да звучи и изглежда блога ми, а дотогава очаквайте още много "първи постове". Както казах, това е нещо наистина ново за мен, и точно затова ще съм ви признателна ако оставите някой коментар със съвети или критики.

Е...
До скоро!