вторник, 9 юни 2015 г.

"Среднощна корона" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Прочетох втората половина на книгата днес в рамките на четири часа по английски, един по математика и един по физическо. А, да не забравяме и междучасията. Докато би трябвало да се готвя за изпита си в края на месеца, аз бях потънала в книгата и просто не можех да я оставя!
Това бе най-прекрасното възможно продължение на "Стъкленият трон"! Какво говоря?! Та тази книга беше хиляда пъти по-добра от първата!
"Стъкленият трон" беше само началото. Пролог. Въведение. Същинската история започва в "Среднощна корона" и не мога да опиша с думи колко съм развълнувана!


Това ревю ще съдържа спойлери, тъй като нямам търпение да говоря за събитията в книгата. Ако все още не сте я прочели, ви съветвам веднага да го направите! Ако не сте чели и първата книга, можете да видите ревюто ми за нея тук (и след това да я прочетете!).

Нямам никаква идея откъде да започна! Уау. Просто уау. Колко много неща се случиха, колко много отговори получихме и, естествено, колко много нови въпроси имаме!

Книгата е разделена на две части. Първата от тях - "Кралски шампион" се фокусира върху мисиите на Селена и тяхното (не)изпълнение. Тук вече няма любовен триъгълник, а Селена е насочила чувствата си към Каол.

Каол.
Не ме интересува какво се случи в края на тази книга. Аз винаги ще съм за Каол! Той и Селена са endgame, okay? Някой беше казал, че Каол му бил скучен, а Дориан поне бил забавен. Моля?! Не съм се забавлявала толкова с герой от много време, колкото с Каол в първата част на книгата. *прокашля се*
"Бе настояла (Каол) да носи обикновени дрехи, а не униформата си на капитан. Според него това означаваше да цъфне в черна туника."
"Тя обожаваше този булевард, на който можеше да купиш и продадеш всичко на този свят. Бижута, шапки, дрехи... Каол не я изненада и мина покрай всичките витрини все едно бяха пътни знаци."
Той просто е такъв! Наистина е много по-различен от Дориан, който е типичният принц и перфектният мъж за главната героиня, но именно това е страхотното в него! Че е различен. Освен това в "Среднощна корона" авторката ни показва истинският Каол - сваля напълно завесата, през която го виждахме като капитан на стражата и така опознаваме човекът, който е един невероятен герой! Нужно ли е въобще да обяснявам и подчертавам колко смел беше през цялата книга?! Когато се изправи срещу онова чудовище(?) от другия свят и когато мина през портала за да спаси Лапичка! Явно това нищо не значи за феновете на Дориан, понеже въпреки всичко Каол бил "скучен".

Но не ме разбирайте погрешно. Не мразя Дориан (или хората, които го харесват). Дори смея да твърдя, че при него имаше най-много character development. И не говоря само за магията. Но като я споменах - магията. Уоу. Трябва да призная, че наистина не го очаквах. Беше страхотно и шокиращо! А и начинът по който се появи... Wow again!

Знаете ли кое друго беше страхотно? Селена. Разбира се. Когато отвлякоха Каол, Селена беше.... е, определено успяхме да видим Асасинът на Адарлан в пълния му блясък. Съревнованието в първата книга? То беше детска игра в сравнение със Селена в действие за да спаси любимите си хора. Прожектирах сцената в главата си, когато уби всички онези закачулени хора в склада и не можех да спра да мисля как искам да се превърне във филм, защото това беше най-страхотната сцена в цялата книга. Толкова badass!

Арчър. Така и не го приех за някаква заплаха до финала когато ... да... Представях си го като Сам Клафлин в ролята на Финик от "Игрите на глада". Трябва да признаете, героите си приличат. Но сега... мисля, че той заема почетното второ място в класацията ми за най-омразни герои от поредицата.

Първата част приключва с едно събитие, което, поне за мен, дойде неочаквано като гръм от ясно небе. Говоря именно за смъртта на Нехемия. Моя милост дори не повярва, че Нехемия е наистина мъртва. Затова приех смъртта ѝ спокойно, като си казвах, че се разделям с тази неповторима героиня само за малко и пак ще я видя. Но щом затворих книгата и осъзнах, че наистина е мъртва, просто не можех да го повярвам! Та тя бе най-надеждният герой, тя бе единствената, която поне правеше нещо! Смъртта на Нехемия е момент, който никога няма да простя на Маас!

След това събитие, книгата се промени. Селена прекарваше часове в стаята си след като се бе опитала да убие Каол. Нещо, което аз дори не осъзнах, докато не го повториха няколко пъти. Дориан се занимаваше с новооткритите си сили, а самият Каол се тормозеше заради станалото.
Още един жесток момент бе, когато Селена най-накрая се съвзе, проследи и уби Грейв. След това дойдоха моментите с Дориан, които не ми пречеха, понеже знаех, че между тях вече няма нищо. Дори ми харесаха, въпреки че се чувствах ужасно за Каол.

В тази книга чуваме за първи път за Елин Галантиус - изгубената принцеса на Терасен, която може и да е мъртва. Мисля, че бе очевидно за всеки, че това е Селена. Досега в книгите няколко пъти се споменава, че това не е истинското и име, а и миналото ѝ преди Кралят на Асасините да я намери винаги е било загадка (имаше момент в който дори си мислех, че тя е убила родителите си). А и е нормално за фентъзи и YA главният герой някак да се оказва наследник на трон, изгубена принцеса или могъщ магьосник. Затова големият cliffhanger на финала и the big reveal всъщност не ме изненадаха толкова.


Което не може да се каже за факта, че Елин-Селена-Лилиан-Елентия е елфа! Това обяснява толкова много. Например песента, която бе изпяла за Нехемия или невероятната скорост с която стигна до замъка в опит да я спаси! Тук ми се налага да кажа "уау" за пореден път в това ревю, което само по себе си говори, че книгата ме остави без думи!


Тя беше не-ве-ро-ят-на! Най-доброто продължение и всъщност само завръзката на историята! Следващата книга се казва "Огнената наследница". Хм. Синият огън не беше ли формата на елфическата ѝ магия? А на корицата я виждаме с лък, което ако не се лъжа е типично елфическо оръжие! Няма начин да бъда по-развълнувана в момента!


ПС: В ревюто за "Стъкленият трон" споменах, че стилът на авторката не е нищо особено, че е обикновен и прост. Но сега осъзнах, че това ми се е сторило така, понеже авторката действително знае кое е важно и кое - не. Не ни натоварва с излишна информация, не ни кара да чакаме, не прави прекалено дълги лирически отстъпления - това са книги на действието и авторката се е справила отлично с тях.
Освен това, много ми харесва, колко внимание се обръща на литературата и книгите в историята. Това е така, разбира се, за да ни е по-лесно да се свържем с герои като Селена и Дориан, но също така ни показва колко огромна е силата на книгите!

Libraries were full of ideas – perhaps the most dangerous and powerful of all weapons. 

4 коментара:

  1. Сега ме мотивира най-накрая да се захвана с "Огнената наследница". Страхотно ревю!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Аз още утре я започвам, но вече се чудя как ще издържа до излизането на четвъртата...

      Изтриване
  2. ИЗВИНЯВАЙ ЧЕ ПИША С ГЛАВНИ БУКВИ НО ПРОСТО ПРЕДИ НЯКОЛКО МИНУТИ СВЪРШИХ С КНИГАТА И ЕМОЦИИТЕ МЕ УДРЯТ НА ВЪЛНИ И СЕ ЧУВСТВАМ МНОГО ОБЪРКАНО И ОБИЧАМ ТАЗИ КНИГА И ПРОСТО КАОЛ!!!! КАК МОЖЕ ДА ГО МРАЗЯТ ХОРАТА ТОЛКОВА Е ПРЕКРАСЕН И ТОЛКОВА МНОГО Е ЖЕРТВАЛ!!! И МАКАР ЧЕ ПРЕДСКАЗАХ ПОЧТИ ВСИЧКО КОЕТО СЕ СЛУЧИ ПАК МНОГО СЕ РАДВАХ НА ВСИЧКИ И СЕ НУЖДАЯ ОТ ТРЕТАТА КНИГА ВЕДНАГА.....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оо, как те разбирам ... ако можех щях да напиша цялото ревю с главни букви!

      Изтриване