сряда, 17 юни 2015 г.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

"Огнената наследница" е третата книга в поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас. Това е една наистина брилянтна фентъзи поредица, която става все по-хубава с всяка следваща книга. Силно я препоръчвам на абсолютно всички.
Ако не знаете за какво става въпрос в историята, тук и тук можете да прочетете ревютата ми за първите две книги.
В "Огнената наследница", имахме няколко гледни точки. Някои бяха на вече познатите ни герои като Селена, Каол и Дориан, но също така се появиха и много нови и изключително интересни персонажи като Роуан и Манон. Общо взето имахме три линии на действието. Тази на Манон, тази, случваща се във Вендлин (име, което през цялата книга четях като Вендилин), и тази, развиваща се в Рифтхолд.
Ще се опитам да коментирам книгата, като разгледам всяка от линиите и смятам да започна с тази на Манон.


В началото, главите на Манон не ми помагаха да навляза в историята. Без съмнение, точно каквато е била и целта на авторката, изобщо не харесах тази вещица. Все пак, тя е един добре изграден образ, чрез който виждаме част от силата на краля, за която протагонистите ни не подозират.
И все пак. Бях донякъде отвратена от тези вещици и от това, което е нормално за тях. Добре, да вземем например факта, че "като наследници основната им задача бе да пазят Върховните вещици, дори това да означава да пожертват себе си". Само аз ли не намирам логика в това? Бабата на Манон вече е на второ място сред най-омразните ми герои в тази поредица (съжалявам, Арчър). Разбирам, че вещиците са "родени без сърца", но това вече е прекалено.
Колкото до Манон, да, не я харесвах в началото, но трябва да призная, че се привързах към нея и очаквам много от този персонаж в предстоящите книги. Ако оставим настрана останалите сюжетни линии, и остане само Манон, ще си проличи колко много се промени тя, промени се към по-добро. Вече не е безсърдечната вещица от първата глава. И смятам, че заслугата е изцяло на Абраксос. Обожавам този уивърн! Появата му беше непредсказуема, а историята невероятна!
Но в крайна сметка знаем, че Манон и останалите вещици ще се бият за краля. Което означава, че ще се бият срещу Селена. Не знам, какво очаквам да се случи, но възлагам надеждите си на Манон да се осъзнае и.. не знам? Може би да обърне хода на войната?

Друг нов герой, е Роуан, който, като Манон, на пръв поглед изглеждаше като пълен гадняр. Но с него нещата бяха по-предвидими. Знаех си, че с времето и тренировките нещата ще се променят и ще започна да го харесвам. Така и стана. Дори, въпреки че съм team Chaol, имаше моменти, когато ми се искаше нещо да се случи между него и Селена. Което, сега като се замисля е отвратително, тъй като той е безсмъртен елф на стотици години. Но както и да е. Много харесвам Роуан. Хареса ми и приятелството, което създадоха със Селена. Понеже и двамата са имали трудно минало, имах чувството че това някак ги свързва. Надявам се, въпреки, че Селена го остави във Вендлин, той да присъства и в следващата книга.

Едион. Едион е братовчед на Селена, още един полу-елф, но с далеч по-малко магия от тази на Селена. Както се получи и с другите герои - в началото беше "предател" и  го мразех, но с напредването на действието започнах да го харесвам. Нещата обаче се развиха доста зле за него, особено към края и нямам търпение да разбера какво ще стане оттук нататък.

С всяка следваща книга задълбаваме все повече в миналото на Селена, която вече ще наричам Елин. Обожавах ретроспекцийте от детството ѝ, както и факта, че най-накрая разбрахме какво точно се е случило преди десет години.
Елин като елф беше най-страхотното нещо в книгата. Също толкова badass като в предишните книги, но този път като прибавим и магията. Всичко беше просто жестоко!

Сорша. Много се радвах за нея и Дориан, защото и двамата заслужаваха една щастлива връзка. Наистина не очаквах точно това развитие. Както и смъртта на Нехемия, някак дойде като гръм от ясно небе. Но авторката не бе задълбала много в героя на Сорша, така че това е смърт, която ще преодолеем лесно. Колкото до Дориан, него го харесвам все повече и повече във всяка следваща книга. И в тази тук Дориан действително приличаше на крал.

Ще се повторя, като кажа, че нямам търпение за следващата книга. Селена ще трябва да се изправи пред Аробин за да вземе ключа. Тя предполага, че той не знае какво притежава, но аз си мисля, че знае много добре. Надявам се да успее да помогне и на Едион. Не знам дали ще може да "освободи" Дориан и дали ще успее в рамките на една книга, но силно се надявам и за това.

"Queen of Shadows" излиза на английски тази есен. Дано и в България да я издадат толкова скоро.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар