понеделник, 12 октомври 2015 г.

"Дни на кръв и звездна светлина" - Лейни Тейлър

"В болката има интимност. Всеки, който е утешавал някой страдащ, го знае: безпомощната нежност, прегръдката и шепотът, бавното полюляване на сплетените тела, когато двама се изправят срещу общия враг - болката."
Отне ми една седмица да прочета тази книга, разлиствайки я през всяка свободна минута, и все пак, когато дойде моментът да я затворя, аз имах нужда от още. И дори сега, единственото, което искам да правя е да взема "Сънища за богове и чудовища" и да продължа да чета. От друга страна, искам и веднага да напиша това ревю, за да изкажа любовта си към поредицата и авторката. Но преди да съм се впуснала да обяснявам колко страхотна беше книгата, искам да благодаря на издателство "Егмонт" за предоставеното копие.
За тези, които не знаят, "Дни на кръв и звездна светлина" е втората книга от поредицата "Създадена от дим и кост" на невероятната Лейни Тейлър. В случай, че не сте запознати със сюжета, тук можете да прочетете ревюто ми за първата книга от поредицата, съдържащо и кратка анотация. Ако не сте чели "Създадена от дим и кост", ви съветвам да не продължавате да четете надолу, поради потенциални спойлери (а повярвайте ми, не искате да се разваляте удоволствието от тези книги).



Поглеждайки назад към края на първата част, осъзнавам колко много неща се случиха в тази и колко голямо развитие претърпяха някои от героите. Тук вече не виждаме онази, неориентираната и търсеща себе си Кару, която знае толкова малко за света и миналото си. Сякаш преди тя беше едно едва проходило дете. Сега обаче я виждаме в друга светлина. Без повече мистерии и тайни, Кару знае коя е и какво трябва да направи. Тя поема важна роля в съпротивата на химерите, изпълнява задачи, които всеки друг е непосилен да изпълни. Невежото дете пораства и се изправя пред суровостта на истинската война.

"Аз съм жрица в пясъчен замък, в земя на прах и звездна светлина."

Няма как да съм по-щастлива от това, че Зузана и Мик бяха толкова голяма част от книгата. Техните глави бяха като слънчев лъч, насред останалите мрачни истории. Тяхното присъствие, на напълно обикновени, с нищо по-специални от другите хора, сред фантастичните чудовища-химери, беше едно много добро решение на авторката, понеже освежи историята и разбира се, ме забавлява ужасно.
Освен POV-а на Зузана, във втората част на поредицата, имаме възможност да опознаем и други герои по-добре, чрез тяхната гледна точка. Говоря именно за Хазаел и Лираз - полу-брата и сестрата на Акива. И двата персонажа бяха много добре написани и успях да ги опозная доста бързо. Превърнаха се в любимите ми герои от цялата поредица, но ще оставя читателите сами да разберат защо.
Друг герой, който спечели симпатиите ми в тази книга беше Зири, с който авторката ни среща за първи път, въпреки че е от миналото на Кару. Зири е бил нейната "киринска сянка", докато тя все още е била Мадригал. Последния оцелял кирин, както и последната химера, която все още обитава рожденото си тяло. Зири е много любопитен герой. Особено към края на книгата, нещата стават доста интересни за него, така че нямам търпение да чета нататък. 


Тази част от поредицата е посветена на болката, войната, на невинните жертви и на изгубената надежда. Почти няма романс, Кару и Акива са разделени от двете страни на кърваво бойно поле, но аз съм склонна да прибавя този факт към положителните страни на книгата (не че съществуват отрицателни) понеже смятам, че една такава фентъзи трилогия се нуждае от нещо повече от любов, за да се движи. И тук, в тази книга, авторката ни го дава. "Дни на кръв и звездна светлина" е едно невероятно продължение, далеч надминаващо "Създадена от дим и кост". Стилът на писане на Тейлър остава все така лековит, даващ ти точно толкова информация, колкото ти е нужна и точно толкова детайли, колкото да направят четенето възможно най-приятно. Книгата ме накара да се замисля много сериозно за войната, за отмъщението и за невинните жертви по пътя към победата. За това какво всъщност може да струва една мечта и колко много може да промени дори един малък лъч надежда...

"И как е възможно някой, стиснал по един меч във всяка ръка, да се надява да спре кръвопролитието?"



Няма коментари:

Публикуване на коментар