четвъртък, 31 декември 2015 г.

2015 година в книги



Това време от годината винаги е повод за равносметка. Повод да обърнем поглед назад към изминалите месеци и да си зададем няколко важни въпроса. Какво постигнахме тази година? Променихме ли се? Към по-добро ли? Сбъднахме ли мечтите си? Щастливи ли бяхме? 2015 изпълни ли всичките ни очаквания? А какви са те за 2016? Оставям обаче тези по-лични въпроси и отговорите им за себе си, а тук ще направя равносметка на изминалите дванадесет месеца в книги. Първоначално направих класация, но след това забелязах, че книгите се оказаха точно 12 и реших да ги разпределя по месеци. И така. Ето дванадесетте книги с които завинаги ще помня тази невероятна година!



Януари: "Последният кандидат"
Спомням си колко ентусиазирано си взех последните две книги от поредицата "Лабиринтът" на Джеймс Дашнър в петък след училище и си бях поставила за цел да ги прочета през уикенда. Честно казано не вярвах че ще успея. Въпреки това започнах "В обгорените земи" веднага щом се прибрах и за моя огромна изненада до вечерта я бях свършила (!). Забравила за всякакви обичайни жизнени нужди като хранене и сън, грабнах и третата книга. Шест-седем часа по-късно, вече съботното утро, можех да бъда намерена истерично плачейки в леглото с отворената завършена книга до себе си. Беше wild friday night.


Февруари: "1984"
Споменът ми относно "1984" на Джордж Оруел е как я четох в училище, когато влезна заместващият господин по български и ме видя. Дойде. Взе книгата и я разгледа. След това ме гледа подозрително в продължение на няколко секунди и попита: "Не те ли е страх да четеш тази книга? Аз бях доста по-голям от теб като я четох и беше много страшно." Истина е, че книгата е вероятно най-страшната дистопия, която съм чела, но реакцията и изражението на господина бяха безценни и точно с тях ще запомня "1984". Също ще запомня и как обсъждах книгата на интервюто за "1000 стипендии" и, обзета от притеснение и нерви, казах едни от най-големите глупости, изричани някога (но това вече е съвсем друга тема).


Март: "451 градуса по Фаренхайт"
2015 е годината в която се запознах с Рей Бредбъри чрез "451 градуса по Фаренхайт". 2015, също така, е и годината в която напълно се влюбих в автора и неговите думи, отново чрез същата книга. Стилът му е невероятно красив, философски и все пак близо до най-обикновения читател. Неописуемо удоволствие да се чете негово произведение и съм много щастлива, че онзи ден в библиотеката реших да взема "451 градуса".


Април: "Крес"
Поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър е едно истинско бижу. Обичам тези книги, историята и героите в тях! А "Крес" ми беше любимата! Спомням си, че тогава минавах през един такъв... "труден" период в отношенията ми с приятели и родители, но точно тези три книги успяха да ме разсеят и развеселят. Сега ми остава единствено да чакам издаването на "Winter", която е четвъртата и последна книга от поредицата.


Май: "Стъкленият трон"
Имам изключително смесени чувства относно тази поредицата на Сара Дж. Маас. Обичам я. Но имаше и мноооого моменти в които просто исках да хвърля книгата през стаята от раздразнение. Определено ще прочета и следващите части, защото харесвам стила на Маас и самата история е прекалено интересна. Но не това е, с което ще запомня "Стъкленият трон". Ще я запомня, понеже нейно беше първото ревю/дискусия, което написах в този блог и някак даде началото на всичко останало.


Юни: "Елинор и Парк"
"Елинор и Парк" беше първата ми среща с Рейнбоу Роуъл. За съжаление и единствената, но се надявам това да се промени през следващата година. Бях в читателски застой, когато я започнах и тя успя да ме изведе от него. Спомням си, че бях тъжна дни наред след като я свърших, а дори не осъзнавах, че тя бе причината. Книгата ми повлия по такъв начин, по който никоя досега не бе успявала и затова смятам че заслужава де е в тази "класация".


Юли: "Пазителят"
Прочетох я за един ден, в апартамента на леля, докато чаках да се върне от работа. Дори не я бях планирала, просто я изтеглих на телефона си и я прочетох. Абсолютно спонтанно. Онази вечер обаче не спрях да мисля за нея и помня, че дори сънувах как живея в свят, подобен на описания от автора. А щом една книга ти повлияе толкова, значи си е свършила работата, нали?


Август: "Друговремец"
Ах. Друговремец. Тук ще бъда кратка. Не мога да говоря за "Друговремец" както говорих за останалите книги в този пост. Винаги е така. Колкото повече харесвам книгата, толкова по-трудно ми е да говоря за нея. Колкото до "Друговремец" наистина нямам думи. Ще кажа само това: всеки, който я е чел знае защо завинаги ще остане в сърцето ми, а всеки който не е - трябва да я прочете!


Септември: "Вино от глухарчета"
Прочетох книгата в много подходящо време от годината. Края на лятото - точно преди училище. "Вино от глухарчета" вече затвърди обичта ми към Бредбъри и мястото му сред любимите ми автори. Книгата ни учи как да откриваме красотата в малките, обикновени неща от живота. Самата книга е такава - малка и обикновена, но крие дълбок смисъл и неотразима красота. Без съмнение една от най-любимите ми.


Октомври: "Светлината, която не виждаме"
Дори няма да се опитвам да говоря за "Светлината". Само при спомена за тази книга и нещо в сърцето ми се свива с неописуема тъга. Просто ще оставя линк към ревюто ми - тук - и ще кажа, че тя е любимата ми книга не само за 2015.


Ноември: "Щиглецът"
"Щиглецът" завърших преди две седмица, но по-голямата част от нея прочетох през ноември, така че това ще е книгата за този месец. За всеки, който е виждал физическото копие или знае броя на страниците, не е тайна защо дълго време ще помня четенето на тази книга. Но не е само това. "Щиглецът" е много сериозна, красива и детайлна, но най-важното е, че те кара да спреш за момент и да се замислиш. Дълго време се чудих дали да ѝ пиша ревю. Чувствах се някак недостойна да го направя, понеже книгата е далеч над нивото на обичайните YA романи, за които пиша. Затова смятам и да я прочета отново някой ден, когато съм по-зряла и готова за нея. Дори сега обаче няма как да не я спомена в този списък...


Декември: "The Darkest Minds"
Ще запомня тази книга, понеже батко ми ми я купи от Barnes & Noble в Бостън и подари (заедно с няколко много сладки книгоразделителя) и бях ужасно щастлива. Самото издание, също така беше много красиво и не можех (и все още не мога) да откъсна очи от него. Разбира се, ще запомня книгата и заради самата история. Сега обаче няма да изпадам в подробности, понеже имам ревю и за въодушевлението ми можете да прочетете тук.

2015 беше една прекрасна година за мен в много отношения. Сега обаче е време да се сбогувам с нея и да се надявам 2016 да бъде също толкова добра.


Честита нова година на всички!

х

Няма коментари:

Публикуване на коментар