петък, 4 декември 2015 г.

'The Darkest Minds' by Alexandra Bracken

“The Darkest Minds tend to hide behind the most unlikely faces.” 
Уау. Просто уау. Исках да напиша това ревю веднага след като свърших книгата, защото имах нужда да изразя чувствата, с които ме остави тя, но уви - бързах за училище. Anyway, дори сега емоциите още не са ме напуснали и все още съм в тотален шок. И за да не развалям ничие чуждо удоволствие, това ревю ще е spoiler free.

                                                        Eто малко информация за сюжета на книгата: 
В тази антиутопия имаме смъртоносна болест, наречена IAAN, чиито жертви са най-често деца на 10 години. Огромен процент от разболелите се умират, но съдбата на оцелелите не е по-добра. Децата придобиват специални способности, които не могат да контролират и заради които са затваряни в "рехабилитационни лагери". Главната героиня - Ruby (Ръби? Руби?) - е една от опасните. Тя успява да избяга от лагера си и се натъква на друга група деца, отчаяно търсещи единственото безопасно място за "откачалки" като тях - Ийст Ривър. По всичко си личи, че между Руби и Лиам става нещо, но тя не може да го позволи. Не и след това, което е станало с родителите ѝ.
Когато групичката пристига в Ийст Ривър, се оказва че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат, особено що се отнася до мистериозния им лидер... Но това не е всичко. Има и други организации, хора, които не биха се спрели пред нищо, за да използват Руби като оръжие. Накрая тя ще бъде поставена пред ужасен избор, включващ и загърбването на единствения живот, който може да си струва за нея.

Don’t be scared. Don’t let them see.

Не знам откъде да започна с описването на книгата. Страхотна. Невероятна. Буквално нямам думи. Наслаждавах се на всяка една страница. Ядосвах се, когато трябваше да я оставям, за да ям, спя или ходя на училище. Дори не мога да се събера достатъчно, за да коментирам героите, стила на писане и т.н. Всичките ми мисли са насочени към това кога ще имам възможност да прочета и останалите две книги от трилогията, защото това е всичко, от което имам нужда сега. Впрочем книгата е в издателските планове на "Егмонт" за януари, 2016, така че много скоро ще е достъпна за всички. Съветвам ви да не я пропускате.


Руби, шестнайсетгодишна, е прекарала шест години от живота си в един от най-страшните лагери в цяла Америка. Тя редовно е била подлагана на тормоз и мъчения. Когато я спасяват, е като едно малко и страхливо детенце, плачещо пред гледката към звездите. Само за 500 страници обаче тя се превръща в един страхотен badass character и аз не мога да не се възхитя на това развитие. От другата страна имаме Лиам, който е чудесен, макар и малко клиширан, образ на перфектното момче. Той, разбира се, си има своите съмнения и съжаления, преследван е от чувство за вина в миналото и отговорност към приятелите си в настоящето и бъдещето. Много бих искала да говоря повече за героите, да ви разкажа за Зу и Чъбс, и Кленси... но не мога да го направя без да издам важни детайли от сюжета, а наистина не искам да разваля четенето на тази книга за вас.

“He's so busy looking inside people to find the good that he misses the knife they're holding in their hand.” 

Прочетох доста читателски мнения преди да започна това ревю и се изненадах колко много хора бяха заявили, че действието се развива прекалено бавно. На мен лично ми се искаше да бъде по-бавно и от това, за да мога да се насладя на историята още повече, но за жалост прочетох книгата твърде бързо. Твърде бързо стигнах до проклетата последна страница. Още когато си я поръчах знаех, че ще има тъжен и неочакван финал. Очаквах го...
И въпреки това краят дойде като внезапен шамар. Остави ме с широко отворени от шок и изненада очи и мокри от сълзи бузи. И знам, че книгата няма скоро да напусне съзнанието ми.

Това е. Не знам какво повече да кажа. The Darkest Minds е от онези книги, които не можеш да опишеш в кратко ревю. Просто трябва да прочетеш и изживееш всичко сам. Историята е плетеница от настроения и цветове. В един момент ще се смееш с героите, а в следващия ще плачеш. Ще ги обикнеш и няма да искаш да ги оставиш.

Давам на книгата пет звезди и без да се замислям я поставям на рафта с любимите.

“If there was one good thing that came out of all this, it was that I got to meet you. I would go through it all again - I would, as long as it meant I'd met you.” 




1 коментар:

  1. Още като видях издателския план на „Егмонт“, книгата ми привлече вниманието, а това ревю потвърди напълно желанието ми да я прочета.

    ОтговорИзтриване