вторник, 16 февруари 2016 г.

"Връзка" от Рейнбоу Роуъл


Ако познавате мен или блога ми, знаете, че contemporary жанрът не е моят жанр. По необясними причини аз имам проблеми с книгите, които карат други хора да се влюбят в четенето. Но това няма значение сега. Важното е, че все пак бях убедена от прекрасните ревюта на Ева и Кристина, че "Връзка" може и да е подходящо четиво което да ми помогне да навляза в жанра.

Въпреки че е adult contemporary, сюжетът на тази книга включва и елемент на фентъзи/фантастика, което след кратко "проучване" разбирам, че се нарича магически реализъм. Той се изразява в един (не)обикновен жълт стационарен телефон. Когато Джорджи не заминава за Омаха заедно с мъжа си Нийл и двете си деца по време на коледните празници заради работата си, точно този телефон е единствената ѝ връзка с Нийл. По-точно с Нийл отпреди 15 години. Не е точно пътуване във времето, но Джорджи има възможност да говори с мъжа си в годините, през които той все още не ѝ е такъв. Отначало тя не осъзнава сериозността на всичко това. Не осъзнава, че един телефонен разговор може да направи много, дори да заличи брака и децата ѝ. Или пък да поправи всичко, което все още не е станало? 



За мен двете най добри качества на Рейнбоу Роуъл като писателка са 1) добрите диалози и 2) героите, толкова земни, толкова реални. Джорджи е такава. Тя е близо до читателя без значение възрастта му. Лесно е да се свържеш с нея. Героинята ѝ излъчва енергия, без която книгата би била прекалено потискаща. Затова съм благодарна за този персонаж, но определено другият главен герой ме заинтригува истински.
Може да прозвучи странно, но аз лично се свързах повече с Нийл отколкото с Джорджи и да чета за него ми беше много по-интересно. Противоположностите, както знаем, се привличат и това е особено силно подчертано в тяхната връзка. Докато Джорджи е енергична, забавна, "душата на купона", Нийл е този пасивен, сериозен и мълчалив герой. Той крие трапчинките си, не се смее. Несигурен в себе си, както винаги, рядко поема инициатива относно връзката си. Но въпреки всичко това той обича толкова искрено! Отдаден е напълно на двете си деца и любовта му към Джорджи, това невидимо присъствие през цялата им история, е най-сладкото нещо в книгата.
Neal didn't take Georgie's breath away. Maybe the opposite. But that was okay - that was really good, actually, to be near someone who filled your lungs with air.” 
Започвайки "Връзка" на Рейнбоу Роуъл, нямах представа, че ще се влюбя дотолкова в книгата. Това не е първият роман от тази авторка, с когото се сблъсквам и смятах, че ефектът му върху мен ще е същия, като този на "Елинор и Парк", която несъмнено ми хареса, но нищо повече.
"Връзка" от друга страна ме остави с едно топло чувство в гърдите, което все още усещам и което не мога да опиша просто така. Странно, нали? Винаги имам проблеми, когато пиша ревю за книга, която много съм харесала. Колкото повече ме е накарала да почувствам, толкова по-малко думи успявам да намеря и използвам правилно, за да убедя и вас да ѝ дадете шанс. Така е и сега, с "Връзка". Книгата се свързва с теб по един много личен и индивидуален за всеки начин. Тя разказва нежна коледна приказка за това доколко е достатъчна любовта и кои са най-важните неща в живота. С една дума - очарователно четиво, подходящо за всеки.



“I love you more than I hate everything else.” 

Няма коментари:

Публикуване на коментар