понеделник, 8 февруари 2016 г.

"Първите петнайсет живота на Хари Август" - Клер Норт

“Men must be decent first and brilliant later, otherwise you're not helping people, just servicing the machine.”
Бях преминала средата на книгата, когато я оставих и си казах, че ще я довърша друг път. Не ми беше интересна, действието се развиваше твърде бавно и просто не ми се четеше. Отказах се да пиша и ревю, защото винаги се старая да пиша за книги, които харесвам, и за които имам високо мнение. За жалост нямах никакво мнение за "Първите петнайсет живота на Хари Август".
Все пак, благодарение на моя инат и на девата в мен, която не понася недовършената работа, след две-три седмици, си наложих да стисна зъби и да прочета останалите нищо и никакви 150 страници. И се радвам, че го сторих.

Хари Август е уроборос. Един от малкото. Това са хора, подвластни на калачакра или така нареченото умение да изживяваш живота си отново и отново, като пазиш всичките си спомени за миналото. Или бъдещето, зависи как го погледнете. Хари винаги се ражда на едно и също място, по едно и също време, но оттам нататък той може да променя хода на историята (си). След като преминава през няколко тежки живота в търсене на отговори за необичайното си състояние, той най-накрая открива клуб "Кронос" - обществото на уроборосите. Чрез системата на клуба за предаване на съобщения през времето, Хари научава за краят на света. Единайстата му поредна смърт се различава от другите с появата на малко момиче до болничното му легло с обеспокоителна вест. "Светът свършва и ние не можем да предотвратим края му. Сега всичко е във вашите ръце."


Честно казано очаквах нещо напълно различно съдейки по резюмето на задната корица, но не бих казала че съм разочарована от сюжета. Първоначалните ми проблеми с книгата бяха съвсем други. Например непрестанното прескачане от живот на живот и от събитие на събитие. Всеки път когато действието започваше да става интересно, авторката решаваше да ни върне няколко живота по-рано в някаква си ферма в Тибет или нещо такова. Вероятно е целяла просто да раздвижи историята, но единственото, което успяваше беше да загуби интереса ми и да ме обърка допълнително. Като изключим този факт, както и монотонното темпо на голяма част от книгата, историята на Клер Норт има и много силни страни.
Като героите. Поне един от тях. Протагонистът Хари, въпреки че е добър говорител, признавам, е доста безхарактерен герой. Наистина не разбирах мотивите му за половината от нещата които правеше и в момента не мога да го опиша с нищо друго освен просто добър. 
За сметка на това другият главен герой - антагонистът в историята - Винсънт, беше много интересен и компенсираше недостатъците и липсите в образа на Хари. Дори имам чувството, че авторката се е съсредоточила главно върху него. Ако сте гледали Marvel's Jessica Jones, ще си позволя да оприлича Винсънт на Килгрейв. Той има цел, мечта ако щете, и е готов на всичко за да я постигне, но за какво му е ако е сам? Винсънт има нужда от Хари, както Килгрейв - от Джесика, защото го обича, но единственият начин да го има е чрез манипулация или в случая - Забрава. Да, Винсънт прави ужасни неща поради егоистични причини, но той безспорно обича Хари и има нужда от него.
“We are no more and no less than minds, and it is human for the mind to be imperfect and to forget.” 
Въпреки сухата среда на историята, има момент в който книгата изведнъж поема по по-интересен път. Действието започва да се развива с бързи темпове и преди да се усетите страниците в дясната ви ръка започват шеметно да намаляват, докато не стигнете и до последната. Тогава си давате сметка за четивото като цяло и осъзнавате, че сте грешали с първоначалното си мнение. "Първите петнайсет живота на Хари Август" за мен беше различна и интригуваща. Книга, от която научих много неща (не само исторически факти). Колкото повече мисля за нея в момента, толкова повече започвам да я оценям както трябва.
Ако не друго, то поне ме научи и да не съдя прибързано. Ще се постарая да го запомня.
“For a second, my hand touched yours, but that second is gone, and cannot be seen, heard or felt ever again. This second is gone, too, the moment in which I spoke by your side. It is dead. Let it die.”





Няма коментари:

Публикуване на коментар