неделя, 21 февруари 2016 г.

Препоръки #2 - Антиутопии

След фентъзито жанрът, който чета най-много, е научната фантастика и по-точно антиутопиите. Именно затова във втория ми пост от тази "рубрика" ще ви препоръчам пет антиутопични книги. Опитах се да избегна подразбиращи се поредици като "Игрите на глада" и "Дивергенти", но все пак не мога да ви предложа нечувани заглавия. Затова, дори да сте чели всички изброени книги, се надявам постът все пак да ви хареса.

"Пазителят" - Лоис Лаури


И преди съм говорила за "Пазителят" в блога си, но не беше достатъчно. Книгата е много добра. Авторката успява да построи един (на пръв поглед) съвършен свят за по-малко от 200 страници. Обществото, в което живее Джонас не знае какво е тъга, болка или загуба. Хората не лъжат, стриктно спазват многото правила на града и... не помнят. Нямат познания за предишния свят, нито желание да научат нещо за него. Всичко е перфектно. Докато Джонас не бива избран да се обучава при Пазителя, за да наследи длъжността му, а с нея и огромната отговорност да пазиш спомените за всичко. Пазителят е единственият, който помни предишното общество, хората с техните цветове, чувства и болка. Джонас трябва да осъзнае всичко това и да направи важен избор. Книгата се чете за един ден, но остава в съзнанието ти дълго след това.




"Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

"Играч първи" е най-добрата книга, на която имах щастието да попадна през 2016 и без съмнение любимата ми от целия жанр научна фантастика. В света на романа съществува виртуална платформа, наречена ОАЗИС, видео игра, която е неразривна част от живота на всеки човек. А той впрочем не е никак розов през 2044 г. Подложени на всякакви видове природни катаклизми и изразходили вече ресурсите на Земята, единственото спасение на обикновените хора от окаяния им начин на живот са наркотиците или бягството в ОАЗИС. Уейд Уотс избира втория вариант. Той посвещава живота си на откриването на Яйцето. След смъртта на създателя на ОАЗИС е обявено, че който пръв намери Яйцето ще наследи всичкото му богатство. Съзтезателите трябва да разгадават сложни загадки като използват познания за попкултурата на 80-те. Книгата е вълнуващо приключение, където на всеки ъгъл срещаш препратки към филми, песни и видеоигри. Всеки път когато авторът споменеше Междузвездни войни, Doctor Who или нещо друго на което бях голям фен, сърцето ми направо подскачаше. Сега спирам, защото ако продължа да говоря за книгата има вероятност постът да стане километричен. Препоръчвам горещо!


"Лабиринтът" - Джеймс Дашнър

Много негативни ревюта има за тази книга, но аз я обичам с цялото си сърце. Така че ако някой се е изказал лошо за "Лабиринтът" и с това ви е отказал да я започнете, не го слушайте! Както всички книги, така и тази е разбирана по различен начин от всеки и няма гаранция, че ако на един му е харесала, ще се хареса и на друг. Обратното също важи. А ако сте чели "Лабиринтът" и не ви е харесала, все пак бих ви препоръчала да продължите с поредицата, защото става много по-добре. Ако пък нямате идея за какво говоря - накратко става въпрос за Томас, момче, което се събужда без спомени в асансьор на път за the Glade (не си спомням как го бяха превели). Там той се намира заобиколен от момчета, чийто спомени също липсват. Около Glade е разположен огромен лабиринт, вечно променящ се, чийто изход никой не е успявал да намери. Тогава се появява момиче, първото момиче. Тя носи ужасяващо съобщение, което променя всичко. Книгата е страшно объркана и въпросите се трупат неотговорени чак до края... до края на третата книга. Също горещо препоръчвам и екранизацията, която е добра колкото книгата, (макар и да не следва сюжета съвсем точно) че дори и повече.


"Тъмна дарба" - Александра Бракен


За "Тъмна дарба" имам ревю, така че си спестявам обяснението на сюжета. Все още не съм прочела цялата поредица, така че мога да ви препоръчам само първата книга, но нямам никакви съмнения, че и останалите ще са толкова добри. Така. Тъмна дарба. Не знам какво да кажа, което да не съм споменала в ревюто. Прекрасна книга, прекрасен сюжет, прекрасни герои и ужасяващ край. Стилът на Александра е много добър и се радвам безкрайно много, че имах възможността да я прочета в оригинал. Наслаждавах се на всяка една секунда, която прекарах с "Тъмна дарба", смях се и плаках, после пак се смях и пак плаках... Ако търсите книга, която да ви накара да обикнете всичко в нея, а след това да ви разбие сърцето, то "Тъмна дарба" е точната за вас.




"Синдер" - Мариса Мейър

"Синдер" е първата книга от поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър. Обичам тази книга. Не колкото обичам следващите две - "Синдер" и "Крес", но все пак. И четирите книги от поредицата са преразкази на до болка познатите ни приказки за Пепеляшка, Червената шапчица, Рапунцел и Снежанка. Само че с роботи. И андроиди, космически сателити и общество на Луната. На фона на всичко това е една надвиснала война и вероятно унищожението на цялата планета. Книгите на Мариса Мейър ми стоплят сърцето. Ако съм в лошо настроение и трябва да избера книга, която да го повдигне, то това ще е някоя от тази поредица. Както съм се изразявала преди - "Лунните хроники" са едни малки, безценни бижута. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар