сряда, 30 март 2016 г.

И театърът е жив

Миналата седмица в Казанлък се проведе театрален уъркшоп, като домакин беше групата ми по актьорско майсторство. Дойдоха още две групи - от Стара Загора и от Бургас, общо 70 човека. Пиша този пост за да изразя въодушевлението си от тези три наистина прекрасни дена, в които успях да се запозная с толкова много интересни хора и да науча куп нови неща.
най ме е яд, че така и не успяхме да се снимаме всички
Като си помисля, че отначало дори не ми се ходеше на уъркшопа... Бях решила, че ще е тъпо а и нямах настроение. Когато обаче видях 50-те човека идващи към Военния клуб, всеки един от тях ентусиазиран и изпълнен с енергия, нямаше как да не се развълнувам. Запознахме се набързо. Спомням си само как от всички страни се подаваха ръце и се казваха имена, които веднага след това забравях. Някои от тях обаче ми направиха впечатление и в следващите дни успях да ги опозная (и да им запомня имената!).
След бързата закуска се събрахме в залата и официално открихме уъркшопа. Ръководителите ни се представиха, говореха за кино и театър и за това колко е хубаво, че толкова много млади хора като нас са се събрали в името на това изкуство. После беше ред на всеки да излезе на сцената и да се представи както трябва. Интересното е, че в онзи момент треперех цялата и репетирах сто пъти в главата си думите "Здравейте, аз съм Лия.", умирайки си от притеснение да не би да объркам нещо. Бях толкова притеснена от тези четири думи. За разлика от това в последния ден от работилницата, когато трябваше да представяме цели етюди пред публика, сценичната треска беше изчезнала. И това е само едно от нещата, които се промениха за толкова кратко време.
Вечерта посетихме откриването на Чудомировите празници, емблематични за Казанлък в къщата-музей на Чудомир, а след това гледахме театралната постановка "Госпожа Министершата" (10/10). Забавлявахме се ужасно много и успяхме да се опознаем. Което беше добре, защото вторият ден беше посветен изцяло на работата и нямаше време за нищо друго.
Всяка от школите допринесе, като показа своите похвати и начини за подготовка. Правихме различни упражнения, които, освен че помагат за създаването на връзки между актьорите, са и изключително полезни в личен план. Впрочем споменах ли колко талантлив беше всеки един от тези млади артисти? И не говоря само за актьорска игра, не правехме само това. Някои пяха, танцуваха, свиреше се на различни инструменти. Имаше хора, от чиито изпълнения настръхваше всяка клетка от тялото ми. Не се шегувам. Бих се поклонила не до земята, ами и отвъд нея за тях.
Следобеда ни изнесоха лекция на тема невролингвистично програмиране - система за постигане на успех във всички области на живота. Това което аз разбрах от тази лекция беше, че няма "система" и няма лесен път. Поставяш си цел и работиш по стъпките за постигането ѝ. Това е. Говорихме си много за това с какво искаме да се занимаваме в бъдеще и как да сбъднем мечтите си. Някои се амбицираха, други се притесниха, понеже си нямат и идея какво искат. Според мен обаче животът си знае работата и дори в момента да нямаме никаква представа за бъдещето си, накрая все пак ще се озовем там, където трябва.
Стана много истинско, когато ни разпределиха по групи от различни градове и всеки имаше 5 минути да сподели как се вижда след 10 години. Слушайки плановете и мечтите на моята група, на тези непознати, виждайки блясъка в очите и стремежа в думите им докато говореха за страстта си, нямаше как да не се изпълня с позитивна енергия и настроя оптимистично към бъдещето. Надявам се и аз да съм повлияла на някого.
След това беше ред на още упражнения. Забавлявах се както никога до сега! Не мога да ви опиша емоциите които преминаваха през мен, през нас, през сцената и всички хора в публиката. Актьорското майсторство е игра, да, но за нас е много по-истинско отколкото можете да си представите.
В неделя, последния ден от уъркшопа, празнувхме Деня на театъра. Започнахме с още един рунд упражнения, а след това заедно четохме Чудомир. Нека ви кажа - напълно възможно е да се прочете един разказ от 70 човека. Заедно. И резултатът е доста сполучлив.
Когато дойде време групите от Стара Загора и Бургас да си тръгват, всички се качихме на сцената за последен път. Наредихме се в кръг и седнахме. Всеки каза по няколко думи за преживяното. Беше ред едва на третия човек, когато в очите на повечето от нас напираха искрени сълзи - знаехме, че няма да се видим скоро. Малко е вероятно изобщо да се видим отново. Някои дълго говореха и изказваха благодарността си на организоторите за прекрасните моменти, други намекваха нещо за "следващия път", трети изказаха въодушевлението си от останалите. Когато дойде моят ред, аз нямах сили да говоря много. Казах само: "Чувствам се вдъхновена и ви благодаря за това!"

И беше самата истина. Все още усещам енергията на всички. Все още съм очарована от това, което направихме. Винаги съм била убедена, че литературата и любовта към нея не са мъртви в България. Да видя толкова много хора, споделяйки страстта си към сцената, ме убеди, че и театърът също е жив!



Няма коментари:

Публикуване на коментар