вторник, 19 април 2016 г.

"Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас - Ревю

Ревюто съдържа спойлери за предишните части на поредицата.

"Кралица на сенките" е четвъртата книга в хексалогията на Сара Дж. Маас - "Стъкленият трон". Жанрът е фентъзи и действието се развива на измисленият континент Ерилея, където преди десет години магията мистериозно изчезва, обричайки цели народи на робство и мъчения, а едно дете-принцеса загубва всичко и започва обучението си при Кралят на Асасините, благодарение на който един ден тя става Асасинът на Адарлан, а по-късно и Кралският шампион. Но това е само началото. Поглеждайки към първата книга сега, не мога да повярвам колко път измина Елин и колко много се разви героинята ѝ. В тази книга тя се завръща от Вендлин с цел да вземе третият Ключ на Уирда от бившия си учител Аробин Хамел и да убие краля на Адарлан. За един последен път тя трябва да сложи маската на Селена Сардотиен, а след това да блесне пред всички с пълната мощ на Елин Ашривер Галантиус, кралица на Терасен.
"Събуждаш у мен желанието за живот. Не за оцеляване, не за съществуване. За живот."
Ще призная, че в първия момент след като получих книгата, бях страшно развълнувана за това, което ме очакваше, но и леко притеснена от броя на страниците. Не че не можех да се справя с едно по-обемно четиво, (след "Щиглецът" нищо не може да ме уплаши) но се опасявах, че действието ще е разпънато и мудно, а четенето - тегаво. С огромна изненада открих, че нито една от тези 700 страници не представлява излишно разпъване на локуми и всеки абзац, всяко изречение, бяха на мястото си. Някои не биха се съгласили, твърдейки, че темпото на книгата в началото било бавно. Според мен авторката умишлено не ни впусна направо в действието. При започването на "Кралица на сенките", аз не си спомнях почти нищо от предишните книги (в такива моменти помага, ако прочетете ревю със спойлери, каквито по случайност имам и за трите части, предшестващи тази книга: "Стъкленият трон", "Среднощна корона" и "Огнената наследница") затова всичките обяснения и разговори в началото бяха добре дошли, помагайки ми да си спомня как завърши третата част.

След това Сара Дж. Маас пуска бомбата, изпълвайки страниците с толкова много действие и събития, и обрати, и разкрития, които те държат на ръба на стола през цялото време. Напрежението така и не ме напусна до самия финал, тъй като още с втората книга авторката даде да се разбере, че не жали герои. Затова не спрях да треперя над своите любимци също както Манон над Абраксос. Случиха се толкова много неща, че наистина не знам кое по-напред да коментирам. На всичко отгоре, както става винаги, когато съм прекалено увлечена от четивото, не си водех  никакви бележки. Затова се извинявам и за разхвърлеността на мислите си. 

Окончателното превръщане на главната героиня от Селена в Елин e най-хубавото нещо в книгата. Защото наистина имах проблеми със Селена, а Елин е коренно различен персонаж, за щастие притежаващ нужните качества за един перфектен протагонист. С нейната промяна обаче се промениха и отношенията ѝ с почти всички останали герои и все още не мога да преценя дали съм доволна от този факт. Колкото до новите герои - Сара Дж. Маас не разочарова. Елида и Несрин не отстъпват по нищо на останалите силни женски персонажи в книгата, всяка по свой си начин. Обожавам и Лизандра - характера ѝ, историята ѝ и магията ѝ. Приятелството им със Елин е приятелството мечта, защото могат както да ритат задници заедно, така и да ядат шоколад, да си говорят за дрехи и да си разменят нощници от злато.
Иска ми се в следващата книга да видя развитие и в отношенията на Елин и Едион. Колкото и кратки да бяха, моментите в които си личеше тази тяхна незаменима братско-сестринска връзка, ми стопляха сърцето.

"Кралица на сенките" надмина предишните части от поредицата по всички критерии и непосредствено стана любимата ми. Книгата се отличава с особен динамизъм, напрежение и нестихващо очакване. В същото време успява да преплете в страниците си  и романс, нежност, приятелство. Авторката разказва така, че действието сякаш се развива буквално пред очите ти, сякаш стоиш редом с героите. За мен "Кралица на сенките" беше единствено по рода си приключение. Като пътешествие до далечен край, където повече няма да се върнеш. Но аз знам, че ще се върна, понеже историята на Елин не е приключила. Остават още две книги, за които да тръпнем в очакване...

"Двамата сключиха ръце.
Светът свърши.
И се роди следващият."


source: tumblr


Няма коментари:

Публикуване на коментар