събота, 9 април 2016 г.

The Throne of Glass Book Tag

Sooo... реших да направя таг. Подобно на Зин, която ме тагна (благодаря), и аз не харесвам таговете. В началото ги намирах за забавен и ефективен начин да поддържаш блога си активен, но после ми дойдоха до гуша и реших да ги избягвам занапред. Затова и аз си противореча, правейки този таг, но той наистина е хубав и ми беше интересно какво ще се получи. Освен това тази вечер най-накрая започвам "Кралица на сенките", която се надявам да ме избави от едномесечния ми читателски застой, и имах нужда от нещо, което да ме вкара в настроение за Сара Дж. Маас.

Лизандра: книга с променена корица, която си заобичал
Мога да отговоря със "Стъкленият трон", нали? Тъй като често съдя книгата по корицата, се радвам страшно много, че промениха тази и че в България решиха да зпазят промяната. Просто смятам, че корицата трябва да отразява съдържанието, а променената корица на "Стъкрелият трон" го прави много повече от оригиналната. 



Абраксос: книга, която е по-хубава отвътре, отколкото изглежда отвън
Ще кажа "Град от стъкло" на Касандра Клеър, но имам предвид българската корица. Като цяло българските корици на първите три книги от поредицата не струват, но ще избера точно тази, защото по мое мнение първите две книги също не струват (но щом преминете през тях всичко става много по-хубаво, обещавам ви). За разлика от качеството на книгите, кориците не се подобряват, а "Град от стъкло" е наистина много добра.

Ерилея: поредица с велик world-building
Честно казано това е най-лесният въпрос и отговарям, без да се замисля. "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин. Обичам света, който е създал автора (не че бих искала да живея в него, просто го обичам) и не мога да не се изумя колко добре е изграден, колко много истории, религии и места са създадени. Всичко в книгите на Мартин е изпипано до последния детайл. Нищо чудно, че му отнема толкова време да напише една. 

Рифтхолд: книга, която съчетава жанрове
За втори път ще използвам книга на Каси Клеър в този таг, но ще го преживеете: "Принцеса с часовников механизъм" - историческо фентъзи, градско фентъзи, романс. Обичам тази книга и в последно време много често поглеждам към рафта, където стои тя. Имам нужда да я препрочета и да си припомня през какво минах с нея. 

Дамарис: книга базирана на/вдъхновена от легенда/мит
Отчаяно ще се опитам да съм оригинална като избегна Рик Риърдън и отговоря с "На изток от рая". Брои ли се? Книгата е базирана на легендата за Каин и Авел. Доста тежко четиво е, макар че описанията на Джон Стайнбек си заслужават мъките.

Калтейн Ромпие: книга с неочакван обрат
"Тъмна дарба" на Александра Бракен. Ревюто ми за нея можете да прочетете тук. Не мога да ви опиша в какво състояние ме остави тази книга. Дори все още ме боли като се сетя за финала... Може би не беше чак толкова неочакван, защото, замисляйки се за това сега, трябваше да се досетя какво щеше да се случи. Но не се досетих. Дойде ми като гръм от ясно небе и няма да го преживея, докато не прочета следващата книга от поредицата.

Асасинската крепост: книга с ненадежден разказвач 
"Ние, лъжците" от Е. Локхарт, но ако обясня каква е причината, рискувам да спойлна нещо, затова просто ще го оставя така.

Астерин Черноклюна: книга, която има squad goals
"Хари Потър и Орденът на Феникса" на Дж. К. Роулинг. Армията на Дъмбълдор е squad goals отвсякъде. Също така "Крес" на Мариса Мейър, когато се събират всички на едно място и, разбира се, "Знакът на Атина". Тук вече не мога да избегна споменаването на чичо Рик.

Терасен: Книга, която те кара да се чувстваш сякаш си у дома
Не искам отново да отговарям с "Хари Потър", защото го използвах в горния въпрос, въпреки че тези книги ме карат да се чувствам така. Вместо него ще отговоря с "Хрониките на Нарния" на К. С. Луис, които имат почти същия ефект върху мен - просто едно топло чувство в стомаха ми, появява се дори само мислейки си за тях. 

Елин Ашривер Галантиус: книга със силата да те унищожи
Ако трябваше да направя лист, включващ всички книги, способни да го направят, то той би бил изключително дълъг. На първите редове обаче със сигурност ще са "Сойка присмехулка", "Принцеса с часовников механизъм" (отново Касандра Клеър), "Лабиринтът: Последният кандидат" на Джеймс Дашнър и "Друговремец" на Диана Габалдон. Не в този ред.  

Манон Черноклюна: книга, която те е изплашила
Не мислех, че е възможно книга да ме изплаши, преди да прочета "1984" на Джордж Оруел. Тя обаче ме държа будна цяла нощ. Не защото я четох, а защото размишлявах върху нея и какво би било, ако бъдещето ни наистина е такова. Смешното е, че не го осъзнавах, докато учителят ми по литература не ме видя да я чета в час и не реагира с думите: "Ти четеш тази книга? Не те ли е страх?", но тази история вече съм я разказвала.

Каол Уестфол: книга, която те е накарала да погледнеш на нещата по друг начин
"Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер, която, в случай, че все още не сте разбрали, е любимата ми книга и ме накара да погледна на Втората световна война от гледната точка на немските редници, които са нямали друг избор освен да следват заповедите на командирите си.

Лапичка: книга, която получи за подарък
"Миниатюристът"на Джеси Бъртън, която все още не съм прочела, "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман, които също все още не съм прочела. О, и "Щиглецът" на Дона Тарт, която Станислава ми подари за рождения ден и която всъщност прочетох.

Окото на Елена: книга, която намери точно, когато се нуждаеше от нея
"Играч първи, приготви се" на Ърнест Клайн, защото ме избави от потенциален слъмп (нищо, че сега пак съм в такъв) и защото ми припомни колко обичам научната фантастика, която, признавам, бях пренебрегнала напоследък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар