неделя, 4 декември 2016 г.

Мислоем (или хей! жива съм) - Блогмас #1

Знаете ли, понякога нещо в мозъка ми прищраква, получавам бегла форма на идея в главата си и се ентусиазирам прекалено много за нея. Всички го правим, но проблемът е, че в състоянието, в което изпадаме, е много лесно да се надценим, да се почувстваме сигурни в себе си и да си поставим цели, за които не сме готови. От една старана може би тези изблици на енергия и вдъхновение движат света, но при мен най-често са предвестници на огромното разочарование. Затова и ще внимавам особено много какво си обещавам в този последен месец на тази катастрофална - донякъде в личен и определено в глобален план - година.

Здравейте. Може би сте забелязали, че се покрих за известно време. Все още се опитвам да разбера дали това беше грешка или ще вземе да се окаже в моя полза. Ще обясня какво имам предвид, но искам първо да предупредя, че този пост ще е разбъркан и на места лишен от смисъл, поради простата причина че нямам намерение да го редактирам. Просто ще излея обърканите си мисли и ще се надявам, чрез някакво коледно чудо, те сами да се подредят на листа. Да, вече съм в празнично настроение - малко неща ми носят удоволствие напоследък, така че ако мога да започна да празнувам Коледа още от 1-ви декември, повярвайте ми, ще го направя.

Странното е, че всъщност последните два-три месеца бяха наистина хубави. Опитах много нови неща, запознах се с толкова много хора, връщах се от училище усмихната, дори си пишех домашните с желание. Научих се да забелязвам малките неща и да оценям всичко и това ме правеше щастлива. Бонус беше, че любимите ми сериали се завърнаха и имах нещо, което да очаквам с нетърпение всеки ден от седмицата. Записах се на доста извънкласни дейности, прекалено много, сега като се замисля, но поне поддържах заблудата, че правя нещо с живота си и това ме караше да се чувствам продуктивна. Което съвсем не беше така - както казах, нищо не ми носеше истинско удоволствие. Ако си спомняте, по-рано тази година, през месец март, написах пост, в който се оплаквах от душевната летаргия, която ме бе обхванала. Е, мисля че спокойно мога да призная пред себе си, че така и не я преодолях. Да, имах един бляскав момент, в който вярвах, че всичко се нарежда, но след това дойде разочарованието. За това се отнасяше и бръщолевенето ми в началото на поста. Получа ли идея, колкото и неусъвършенствана, мъглива, неясна дори и за мен да е тя, аз се впримчвам в нея като удавник за сламка. Което, каква изненада, не е най-добрият подход. Защото идеите ни са едно от най-ценните неща, които притежаваме и с тях трябва да се отнасяме внимателно, особено когато са млади, свежи и необмислени. 

През тази година често имах многообещаващи изблици на вдъхновение и мотивация, но те рядко траеха повече от няколко дена. 

Не искам да наричам 2016 пълен провал, защото, както споменах по-горе, се случиха доста хубави неща. Но не мога да се примиря с факта, че изоставих няколко изключително важни аспекта на живота ми и ще ми е много трудно да се върна към изгубените навици. Един от тях е този блог. Истината е, че писането в него беше спряло да ми носи удоволствие, но ето ме сега - спонтанно отворих празния документ и започнах да пиша с желание, въпреки че рискувам да закъснея за школата си по история. Не го бях планирала, просто изведнъж изпитах нуждата да го направя. Дали това значи нещо? Дали започвам да се съвземам от падението си? Не мога да отговоря, защото в момента съм се хванала за беглото зрънце идея и не искам да си давам напразни обещания.

Затова и ме беше страх да лепна официалния етикет Блогмас #1 най-отгоре, но може би просто се съмнявах в себе си прекалено много. Имам идеи, (ще се отнасям внимателно с тях) имам мотивация (дано да се задържи поне до Коледа) и не бих казала че имам време, но мисля че сега е моментът да разгледам по-подробно приоритетите си за новата година и да преценя кое е наистина важно за мен.

Така. Това беше трудно. И говоря за "ЛИС по Дон Кихот" трудно, най-вече защото имах прекалено много мисли за изказване и можеше да излезе доста по-объркано от това, което се получи. Опитах се да използвам този пост като един мислоем и след написването му да имам по-ясна представа за нещата. Дали съм успяла ми предстои да разбера. Но сега, понеже вече наистина закъснявам, ще завърша с "Честит декември!" и по-важното - честито начало на края на 2016 година.

source: introvertedbookworm24

Няма коментари:

Публикуване на коментар