четвъртък, 8 декември 2016 г.

"Фантастични животни и къде да ги намерим" - Филмово ревю

Чакането приключи, фелоу потърхедс! Фактически погледнато приключи преди седмици, но едва онзи ден и аз имах възможност да преживея "Фантастични животни и къде да ги намерим" и в резултат, сега не мога да спра да говоря за него. И тъй като всичките ми приятели вече отказват да слушат за пореден път как превъзнасям Нют Скамандър, обяснявам с насълзени очи колко много обича зверовете си, повтарям цитати от филма или описвам всяка сцена до най-малката подробност отново и отново, реших да се опитам да изчерпам всичко с един пост (don't worry it's spoiler free). 


Става ви ясно, предполагам, че няма как да съм безпристрастна щом става въпрос за този франчайс. Едва ли някой, който не е гледал филмите и не е препрочитал безброй пъти книгите за Хари Потър, ще изпита същите емоции като мен за двата часа прекарани в киносалона. Още с началните кадри - логото на Warner Bros. и деликатния намек за Hedwig's theme, очите ми вече бяха плувнали в сълзи зад 3D очилата. Същото се повтори и няколко пъти по време на самия филм и не винаги имаше нещо общо с развитието на сюжета. Хубавото обаче е, че в същото време, историята се усещаше като съвсем отделна и не разчиташе изцяло на предните осем части, което означава, че някой незапознат с историята на Хари може да го гледа и пак да му се наслади.

Но сериозно, ако не сте гледали или чели "Хари Потър", какво за бога правите?

Добре дошли в магьосническа Америка през двайсетте години на двайсти век! Където мъгълите се наричат no-majs, имаме си Президент на магията, Макуза вместо Министерство, изключително стриктни правила за секретност и доста назадничави възгледи за отношенията с мъгълите. Тоест с ноу-маджовете. Филмът проследява Нют Скамандър, млад британски магьосник, и неговият куфар пълен с контрабандни фантастични животни. Конфликтът започва когато в този изключително напрегнат момент между тайното съсловие на магьостиците и това на ноу-маджовете, някои от които вече имат съмнения за странните неща, случващи се наоколо, от куфара на Нют избягват няколко фантастични създания. И без това тънкото равновесие, в което живеят гражданите на Ню Йорк, виси на косъм, а всички магьосници са на път да бъдат разкрити.

Сценарият на филма е написан лично от Дж. К. Роулинг и затова бях сигурна, че няма да остана разочарована. Няма защо да се притесняваме, че важна част от сюжета ще бъде отрязана или пренебрегната, както се е случвало безброй пъти досега (кхъм "Огненият бокал").

Въпреки това, наистина се боях, че може да объркат останалите аспекти на филма. Имах нужда той да е перфектен, за да го обичам и да си припомня всички усещания от предните части. Отново не останах разочарована. Специалните ефекти бяха повече от невероятни, а филмът, разбираемо, разчиташе доста на тях. Искаше ми се да мога да спра на пауза и да се наслаждавам на начина, по който блестяха златните пера на съществото Тъндърбърд. А сцените в Макуза!? Сетингът много бегло напомняше Министерството на магията, но наблюдавайки сградата на Магическия конгрес, дъхът ми спираше и дори не ме е срам да си призная, бях настръхнала цялата. Цветовете също бяха ярки и прекрасни и контастираха с атмосферата, която се създаваше в последните части на "Хари Потър". Самият тон беше по-радостен, лек и забавен, но подозирам, че това ще се промени в следващите филми, успоредно с усложняването на историята.


Има ли смисъл изобщо да говоря за актьорската игра?! Не помня как реагирах, когато разбрах че точно Еди Редмейн е избран за главната роля, но сигурно съм пищяла. "Теорията на всичко", един от филмите за който той е получавал "Оскар", е в ТОП 5 на любимите ми филми и познавйки и останалите продукции, в които е участвал, просто знаех, че той ще е перфектният Нют. По-късно разбрах, че Роулинг още в началото е поискала точно него, дори не е имало прослушване. Колкото до останалия каст - мисля, че те също бяха отличен избор, определено се усещаше химията между актьорите, а и всеки от тях представи героя си по най-добрия възможен начин. 

А самите герои не бяха нищо по-малко от брилянтни. Нют е същинско съкровище и особено ми хареса как характерът му все още се разгръщаше и в последните минути на филма. Обожавам сцената в куфара му, където за пръв път ставаме свидетели отношението му със "зверовете", които е приютил и начина, по който се грижи за тях. Тук, както и на доста други места, бях прекалено емоционална. Харесва ми, че Нют не е от онези герои, които виждаш за 10 минути на екрана и вече познаваш из дълбини. Предполагам, че ще продължим да го опознаваме и да разгръщаме слоевете на личността му в следващите части и нямам търпение за това! Колкото до останалите герои - влюбих се в двете Голдстайн почти толкова бързо, колкото ми отне да заобичам и Ковалски. Като сценарист, Роулинг си е поиграла с контраста за да създаде образите на двете сестри и затова те са толкова добър отбор. Ковалски пък, бивайки ноу-мадж, беше героят, на който постоянно трябваше да се обяснява какво се случва и по този начин да се разяснява ситуацията на нас, зрителите. Но той никога не се чувстваше излишен и дори отлично допълваше сюжета и останалите герои. А и 90% от хумора във филма идваше от него, определено е плюс.


"My philosophy is if you worry, you suffer twice."
Когато казвам, че "Фантастични животни и къде да ги намерим" беше един отличен филм, повярвайте ми, не го казвам защото съм фен на франчайза и бих боготворила всичко, в което Роулинг е намесена. Тоест, вярно е, но този филм създаде усещане за самостоятелност и успя да блесне просто защото е блестящ! Тонът му, лек и невинен, те кара да забравиш за реалността и да се потопиш в магьосническия свят. Тази визуално зашеметяваща история беше всичко, че дори и повече от това, което се осмелявах да си представя.

И определено знам какво ще накарам цялото ми семейство да гледа на Коледа.
(Замунда, разчитам на теб!)

Няма коментари:

Публикуване на коментар