четвъртък, 9 март 2017 г.

"Империя на бури" от Сара Дж. Маас - Ревю



The world will be saved and remade by the dreamers.

Малко са случаите, в които съжалявам, че имам блог и ревютата ми ви достигат единствено под формата на текст. Обикновено това са моментите, в които съм крайно развълнувана, ентусиазирана и прекалено емоционална; моментите, в които искам с цялото си сърце да предам чувствата си точно такива, каквито са, но текстовата платформа ме ограничава. А дори и да бях в пъти по-добра с думите, пак щях да се затрудня с тази задача. Защото книги като "Империя на бури" ми повлияват до такава степен, че забравям всякакви изразни средства. Разбира се, нищо не ми пречи да опитам. А и имам чувството, че дължа това ревю на всички, които по някаква причина странят от поредицата. Както и на всички, които вече са завършили книгата и не знаят какво да правят със себе си до излизането на шестата част.

Трудно е да се напише дори кратка анотация, без големи спойлери за предишните части на поредицата, но е необходимо за хората, които още се колебат дали да я започнат. Трудно е и защото, поглеждайки към първата книга, не мога да не се изумя на това колко неща са се променили и как самата история е израснала в нещо много по-голямо. Неизбежно е, когато действието се развива с такава скорост, героите да стоят на едно и също място. И това е основното, което новите читатели трябва да знаят. Поредицата "Стъкленият трон" започва като един разказ с леки елементи на фентъзи, съсредоточаващ се прекалено много върху любовния живот на Селена Сардотиен - млада, но изключително силна героиня с доста неясна предистория. Скоро обаче разказът прераства в една от най-епичните и мащабни фентъзи истории, които някога съм чела - история, започнала преди хиляда години и от която зависи съдбата на много повече от един континент или една раса.

Съветвам ви да не продължавате да четете, ако не сте запознати със събитията предшестващи "Империя на бури", тъй като ревюто оттук надолу съдържа спойлери за първите четири книги.

“Where are our allies, Aelin? Where are our armies?

"Кралица на сенките" ни оставя почти с толкова голям отворен финал, какъвто очаква читателите и в края на "Империя на бури". Някои герои поемат по нов път, други, изгубени, започват търсенето на своя. Петата книга добре обхваща всички тези преплитащи се пътища и представя вълнуващата им развръзка. Сега Елин е не просто една изгубена принцеса, а завърнала се кралица, която пътува към забравеното си кралство заедно с елфическия принц Роуан, вече намерил нещо, за което си струва да се бори и живее, както и новият "двор" в лицето на Едион и Лизандра - младият братовчед генерал и жената с най-интересната дарба от всички. Тяхното пътешествие на север към Терасен обаче няма как да мине безпрепятствено, дори и трудностите да не идват от вражеските сили на Ераван. Завръщането на кралицата се забавя, но пък действието става все по-интересно с всяка отгърната страница.

Книгата съдържа отговори на въпроси, които ни глождят още от първата част. Тя ни връща хиляда години назад и ни представя събитията по времето на Гавин, Бранън и Елена, тогавашната принцеса на Терасен и кралица на Адарлан, започнала всичко. Изясняват ни се много, дори прекалено много въпроси относно Ераван и единственият начин той да бъде победен. Някои от отговорите предпочитам да не бях научила.
Even when this world is a forgotten whisper of dust between the stars, I will love you.
В тази част на поредицата, освен бясно развитие на действието можете да очаквате и също толкова бурни отношения между героите - укрепване на вече установените връзки, както и зараждането на чувства в някои от най-неочакваните двойки. И трябва да призная, че след първоначалния шок, през който преминах, когато осъзнах какво прави авторката и след известни размишления, стигнах до извода, че одобрявам тези двойки. До финала на книгата вече ги обожавах, а сега съм готова и ревностно да ги защитавам.








She was a force of nature. She was a calamity and a commander of immortal warriors of legend.













И в личностния си път на развитие героите на Сара не разочароват. През цялата книга Елин може да изглежда статична в това отношение, може да изглежда, сякаш нейната героиня е достигнала предела не само на силите си, но и на характера. Но нищо в тази поредица не остава същото за дълъг период от време и би трябвало вече да сме го научили. Другите герои само потвърждават този факт. Сигурна съм, че каквото и да е било мнението ви за Селена, Роуан, Лоркан, Елида, и Манон в началото на тяхната сюжетна линия, то със сигурност се е преобърнало на 180 градуса поне веднъж до този момент. А има и герои като Едион и Лизандра, които заобичваш все повече и повече с всяка следваща страница. Обещавам ви и че новите попълнения в групата не им отстъпват по нищо.




And Manon understood in that moment that there were forces greater than obedience, and discipline, and brutality. Understood that she had not been born soulless; she had not been born without a heart. For there were both, begging her not to swing that blade.







Смятам, че Маас е от хората, които се стремят винаги да надминават самите себе си. А тя го прави особено добре. Можете да се върнете назад в блога ми и да разгледате всяко едно от ревютата, които имам за "Стъкленият трон" и последвалите го книги. Във всяко едно ще срещнете следните думи: "Това беше най-добрата книга от поредицата." И тук също няма да се разминете без тях. Защото "Империя на бури" наистина надмина всички досегашни части и всички изключително високи очаквания, които си бях поставила за нея. Повярвайте ми, аз съм eдин страшно критичен човек и все пак смея да твърдя, че книгата е перфектна. Нито една забележка, нито една скучна страница, нито един слаб герой. Беше една от онези книги, за които те боли, че не можеш да преживееш отново за първи път.

Не си спомням кога беше последният случай, в който книга ме погълна до такава степен, че да я чета докато вървя по тротоара, рискувайки да се пребия пред всички, просто защото физически ми бе непосилно да отлепя четеца от ръцете си и да извърна поглед от думите. Беше ми непосилно и след края ѝ - чувствах се празна и емоционално изцедена, защото Маас, в рамките на 700 страници, ме беше прекарала през целия спектър от чувства. Бях и безкрайно щастлива. Защото "Империя от бури" ми върна нещо, което смятах, че съм изгубила. Онзи сладко-кисел привкус, който книгата оставя, когато авторът си е свършил работата добре, когато е изградил свят и герои, в които да се влюбиш - да заобичаш до такава степен, че де те боли истински от факта, че не се реални. И ето така "Империя от бури" не само ме опустоши, но и не ми остави избор, освен да ѝ благодаря за това.
Tears slid down Aedion’s face as he silently sobbed. Where are our allies, Aelin? Where are our armies? She had taken the criticism—taken it, because he knew she hadn’t wanted to disappoint them if she failed. 
 

1 коментар:

  1. Напълно съм единодушна с теб по отношение на книгата. С опустошението, но и горчивото удоволствие, което оставя след себе си. "Империя на Бури" е книга, между страниците, на която се крият толкова много чувства, както на героите, така и на читателите, оставили малко късче от себе си с героите, затваряйки последната страница.

    ОтговорИзтриване